И тозчас, докле Той още говореше, Иуда, един от дванайсетте, дохожда, и с него множество народ с ножове и колове, от страна на първосвещениците, книжниците и стареите… Тогава Иисус продума и им рече: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете. Всеки ден бивах с вас в храма и поучавах, и Ме не хванахте: но - да се сбъднат Писанията (Мк. 14:43, 48–49).

Злото винаги се опълчва срещу подвижника чрез външно насилие. Като че неволно признавайки идейното и вътрешно превъзходство на доброто и невъзможността да се съревновава с него на полето на жизнената правдивост, злото при съприкосновение с доброто и противоборство с него винаги е готово да прибегне към мечове и колове, тоест към външна сила, за да докаже своето мнимо преимущество. По кръстния път светът на злото ще посрещне подвижника с коловете на клеветата, обидите, насмешките, укорите и с мечовете на всякакви външни ограничения и напасти. И в това нападение на злото има една особеност, която е отбелязана в евангелската история за залавянето на Христос.

Злото като жалък и страхлив слуга, който неволно признава превъзходството на своя господар – доброто, употребява многократно повече външни усилия за външно преодоляване на доброто, отколкото изисква съответната реална ситуация. Защото доброто външно е незащитено и безпомощно, а злото като че проявява боязън и се вълнува пред лицето на своя безпомощен противник и увеличава външните усилия с цел да смаже своя съвсем беззащитен „враг”.

Така станало в Гетсимания. Против Христос, Който бил въоръжен само с молитва и против неколцината спящи Негови ученици светът на злото изсипва цяла тълпа („множество народ”), въоръжена с ножове и колове…

Каква изобличаваща горчивина, разкриваща вътрешната неправда и безсилие на злото, звучи в упрека на Христа: „Като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете...”

Благовестие Святого Евангелиста Марка. Духовные размышления.

Превод: прот. Божидар Главев