Днес Господ уми нозете на Своите ученици; днес учреди най-великото Тайнство, новозаветната Пасха, на което Тайнство и ние днес станахме причастници. Причастници на какво? На Неговите пречисти Тяло и Кръв. И какво? Не трябва ли по тази причина и ние да бъдем участници в подвизите, които Той е извършил в днешния ден? Или след участието на тайната вечеря ще се разбягаме на всички страни? Господ умил нозете на Своите ученици, показвайки пример на най-голямо смирение – не подобава ли и ние да следваме Неговия пример? Та нали Сам Той е казал: „ако искате да бъдете Мои ученици, правете и вие същото, смирявайте се и следвайте Моя пример”.

Господ се молил в Гетсиманската градина, докато по лицето Му избила кървава пот. Кой от нас може да се моли така? О, достатъчно би било за нас, ако някой би се молил поне до сълзи. От Гетсиманската градина римските воини повеждат Господа към първосвещениците Анна и Каиафа. И ние, слушайки от светото Евангелие историята на Неговите страдания, трябва да Го следваме с мислите и сърцето си и сълзи да оросяват страните ни, когато виждаме нашия Владика и Господ да претърпява такива страшни мъки заради нас и заради нашето спасение.

Нека нашето сърце бъде уязвено от тежка печал и скръб за нашата неблагодарност: за това, че чашата с Неговата кръв сме готови да разделим помежду си, но да състрадаваме на Неговите болки и да болеем със сърцето си за Него, когато в живота ни се представи случай за това, не искаме. Ние признаваме, че Той страда невинен, но сами не се решаваме да пострадаме без вина, когато враг ни навлече беда или приятел ни поиска помощ – не подражаваме ли и ние в такива случаи на тези, които казвали на Господа: „ще умрем и ние с Теб”, а когато се стигнало до оплюването, удрянето на плесници и изтезанията на Христа, тогава всички се разбягали, кой накъдето му видят очите.

Ние знаем, че Христовото царство не е от тоя свят и не в този свят е неговото устройство, но защо търсим за себе си временна слава и богатство и всичко, което ни предлага суетният земен живот? „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва”, казал Господ, а ние се чуждеем от кръста, боим се от страданията и не искаме да гледаме към Голгота по примера на иудеите.

Братя християни, вие присъствахте на тайната вечеря и се приобщихте с Тялото и Кръвта Христови – подражавайте на Христа и във всичко останало. Не само в живота, но и в смъртта; не само в Неговите добродетели, но и в Неговите страдания. Според богатството от добродетели и според тежестта на страданията в живота ще получим от Господа и награда, ако не в настоящия живот, то в бъдещия. Ако страдаме с Него, то „с Него и ще се прославим”.

Господи, помени и нас, когато дойдеш в царството Си”. Амин.

Простые краткие поучения. Том 4

Превод: прот. Божидар Главев