Веднъж един иудейски законник попитал Иисус Христос: „Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен?”

Въпросът изглежда съвсем прост, но никак не е лесно да се отговори на него, да се даде точен отговор на това как да се спасим, как да наследим живот вечен. Какво е нужно да правим, как трябва да живеем, за да постигнем спасение?

Разбира се, най-добре биха могли да ни помогнат в този случай примерите от живота на светиите, но тези примери са толкова многобройни и разнообразни, че човек не знае кой от всички да последва. Един живял така, друг иначе; един вършил това, друг пък съвсем друго. Един се спасявал в пустинята, друг сред градския шум; един в храма, друг на бойното поле; един прекарвал дни и нощи в пост, друг ял и пил; един приемал всякакви хора, друг пък никого не пускал при себе си. С две думи животът на светиите е разнообразен и често образите на живот са съвсем противоположни.

И тъй, какво е нужно да правим, за да наследим живот вечен? Иисус Христос разрешил този въпрос по следния начин. Той казал на законника: възлюби Бога повече от всичко, а ближния си като самия себе си. Така постъпвай и ще бъдеш жив, тоест ще се спасиш.

Но как можем да изпълним този закон? Как можем да докажем нашата любов към Бога и ближния? Нека отговорим на този въпрос, но не така, че просто да узнаем и след това веднага да забравим, а за да постъпваме съгласно получения отговор. Ще отговорим с няколко думи, за да е разбираемо и лесно за запомняне.

Живейте така, както повеляват съвестта и Божият закон. Което съвестта не позволява, и Божият закон забранява, такова нещо никога не бива да се върши; и обратното – каквото съвестта одобрява, и Божият закон повелява, такива дела непременно трябва да се вършат. Вслушвайте се в своята съвест и в Божия закон.

Който слуша Божия закон и съвестта си, той непременно ще се спаси, където и да се намира и какъвто и образ на живот да води.

Ти живееш в света – добре, живей, но само живей така, както повеляват Божият закон и съвестта ти, и ще спасиш душата си. Ти си се отрекъл от света – добре, но живей според съвестта и закона, иначе и в пустинята няма да се спасиш. Ти ядеш и пиеш – яж и пий, но само яж и пий толкова и каквото одобряват съвестта и законът. Ти постиш – пости, само не върши нищо против съвестта и закона, иначе и постът няма да те спаси. Ти се занимаваш с търговия – търгувай, но търгувай така, както повеляват съвестта и Божият закон и така не ще погубиш своята душа. Ти имаш слуги под своя власт, владей и повелявай, само владей и повелявай така, както повеляват съвестта и законът. Ти си работник или служител – знай своите задължения, работи и служи така, както повеляват законът и съвестта и ще се спасиш. Изобщо действайте и постъпвайте според вашето звание и длъжност, но постъпвайте така, както повеляват съвестта и законът.

Затова и животът на светиите е тъй разнообразен и наглед примерите са един на друг противоположни. Това е, защото те се намирали в различни обстоятелства, заемали са различни длъжности, имали различни звания, живеели на разни места, затова и постъпвали различно, постъпвали не по един и същи начин, а постъпвали и действали винаги съгласно със съвестта и по Божия закон. Така и наследили живот вечен.

И тъй, каквото и да вършите, както и да живеете, където и да се намирате, постъпвайте само по съвест и по Божия закон и ще се спасите. Каквото съвестта и законът одобряват, то винаги е свято. Амин.

Проповеди протоиерея Родиона Путятина.

Превод: прот. Божидар Главев