Иисус, изпълнен с Духа Светаго, върна се от Иордан, и поведен беше от Духа в пустинята (Лука 4:1).

Евангелистът посочва, че Иисус бил поведен в пустинята от Светия Дух. Тъй като Христос търпял и вършел всичко за наше наставление, то и сега допуска да бъде отведен в пустинята и да излезе на борба с дявола, щото никой, който е кръстен, ако му се случи след кръщението да претърпява още по-големи от предишните изкушения, да не се смущава от тях като че са нещо неочаквано, но мъжествено да понася всяко изкушение като нещо съвсем обичайно. Та нали ти си получил оръжие не за да стои то без работа, а за да се сражаваш. Ето защо и Бог не препятства ти да бъдеш посещаван от изкушения.

Той допуска това, първо, за да познаеш ти самият, че си станал по-силен; второ, за да пребиваваш в смирение и да не се превъзнасяш с величието на даровете, виждайки, че изкушенията могат да те смиряват; трето, за да може лукавият дух, който все още се съмнява, че си отстъпил трайно от него, да се увери, че ти безвъзвратно си го отхвърлил и си се отстранил от него; четвърто, за да станеш след изпитанието ти твърд като желязо; пето, за да получиш ясно свидетелство за поверените ти съкровища.

Всъщност дяволът не би пристъпвал към тебе, ако не виждаше, че ти си почетен с висша чест. Точно затова той е въстанал и срещу Адам, защото виждал, че той бил украсен с висше достойнство. Затова и се въоръжил против Иов, когато видял, че той е увенчан и прославен от Господа на всичко и всички.

Но как тогава, ще възразиш ти, е казано: „Молете се, за да не паднете в изкушение” (Мат. 26:41)? Но затова и евангелистът казва, че Иисус не сам дошъл в пустинята, а бил доведен в пустинята по Божий промисъл, с което се показва, че и ние не трябва сами да се подлагаме на изкушения, но когато такова бъде допуснато, тогава трябва да устояваме мъжествено. И забележи къде бил доведен от Духа; не насред града, не на площада, а в пустинята. Той Сам искал там да привлече дявола, сякаш давайки му възможност да го изкуси не само с глад, но и заради самото уединено място, защото дяволът ни напада с особено голяма сила, точно когато види, че се намираме в уединение – сами със себе си.

Тъй и в началото той пристъпил към жената, намирайки я сама, без нейния мъж. Когато дяволът види, че сме в общение с други хора, тогава не бива тъй смел и не се осмелява да напада. И следователно по тази причина ние всички трябва по-често да се събираме заедно, за да не даваме възможност на дявола да ни улавя в мрежите си.

Полное собрание творений cвятителя Иоанна Златоуста. Том 7. Часть 1

Превод: прот. Божидар Главев