„Горко вам, фарисеи, задето давате десятък от гьозум, седефче и от всякакъв зеленчук, а немарите за съда и любовта Божия: това трябваше да правите, и онова да не оставяте” (Лука 11:42).

Господ започва укора към Своите съвременници с това, че те немарят за съда и любовта Божия.

Оскъдняването на правдата и любовта е коренът на всеки безпорядък както в обществото, така и у всеки човек. Самото оскъдняване пък произтича от преобладаването на себелюбието и егоизма.

Когато егоизмът се посели в сърцето, тогава в него се разполага цяло пълчище страсти. Самият той поразява правдата и любовта, изискващи себеотрицание, а страстите пораждани от него прогонват всички останали добродетели. И човекът по своето сърдечно устроение става негоден за каквото и да било истинско добро. Той все още може да дава „десятък от гьозум, седефче и от всякакъв зеленчук”, но не намира в себе си мъжество да стори нещо по-съществено.

Това не означава, че и неговото външно поведение е безобразно и безпорядъчно. Не, то всячески бива разкрасявано с добри обноски, само че отвътре такива хора са „като гробове, които не личат, и по които човеците ходят, без да знаят” (Лк. 11:44).

Началото на самоизправлението съвпада с началото на възникването в сърцето на себеотрицание и като следствие от това се възстановяват правдата и любовта, а от тях после една след друга започват да се съживяват всички останали добродетели.

По своето сърдечно устроение човекът започва да става благообразен пред Божиите очи, макар за хората външно понякога да изглежда доста невзрачен. Но човешкият съд не е важен, стига Божият съд да не е неблагоприятен за този човек.

Мысли на каждый день года.

Превод: прот. Божидар Главев