Но казват: „Защо в рая имало дърво, с помощта на което дяволът можел да успее в злоумисъла си срещу нас? Тъй като, ако той не разполагаше със съблазнителна примамка, тогава как би ни въвел в смъртта чрез непослушанието?”

Дървото било там, защото била нужна заповед за изпитване на нашето послушание. Затова имало растение, принасящо красиви плодове, за да можем ние, отклонявайки се от приятното, като покажем превъзходството на въздържанието, по право да бъдем удостоени с венци за търпението. (Беседа девятая. О том, что Бог не виновник зла)

Както Бог, Който е Отец на всички и благоволи да се именува така, изисква от Своите служители най-стриктна благопокорност, така и сред хората духовният отец, който съобразява своите разпореждания с Божиите закони, изисква безпрекословно послушание.

Ако посветилият се на това майсторско ръкоделие, едно от най-полезните за нас в настоящия живот, във всичко се покорява на първомайстора и в нищо не се противи на неговите указания, не се отлъчва от него дори за съвсем кратко време, а непрестанно пребъдва пред погледа на учителя, приема такава храна и такова питие и води такъв образ на живот, какъвто му се предписва, то колко повече пристъпващите към изучаване на благочестието и светостта, веднъж уверили се, че могат да придобият такова познание от наставника, ще въздадат за това всяка благопокорност и най-стриктно във всичко послушание и дори няма да се допитват на какво основание им се дават разпорежданията, но ще започнат да изпълняват това, което им е казано. И ще пожелаят да узнаят само това, което на незнаещите нещо относно спасението, е позволено вежливо и с подобаващата скромност да попитат и да получат вразумление. (О подвижничестве, Глава 19)

Превод: прот. Божидар Главев