„Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч.”

Спасителят отново предсказва големи страдания, при това твърде многобройни. Той отнапред заговаря за това, за което учениците биха могли да Му възразят. Целта е, чувайки Неговите думи, да не кажат: "Значи Ти Си дошъл да погубиш нас и нашите последователи и да запалиш на земята всеобща война", затова Той Сам ги предупреждава, казвайки: Не мир дойдох да донеса Аз на земята.

Но как тогава Той им бе заповядал, влизайки във всеки дом, да приветстват с „Мир вам”? И също тъй защо ангелите възпявали „Слава във висините Богу, и на земята мир” (Лк. 2:14)? Защо тогава и всички пророци благовестяли за същото?

Понеже тогава най-вече се въдворява мир, когато болното и заразеното се отсича, когато враждуващото се отделя. Само по такъв начин е възможно небето да се съедини със земята. Затова и лекарят спасява останалите части на тялото, като отсича члена, който не може да бъде излекуван. Така също и военачалникът възстановява спокойствието, когато разрушава съглашението на заговорниците. Така е било и при стълпотворението. Лошият мир е бил разрушен чрез добро несъгласие и бил въдворен мир. Така и Павел посял раздор между съгласилите се против него (Деян. 23:6). А съглашението пък срещу Навутей било по-лошо от всяка война (3 Цар. 21).

Единомислието не винаги бива нещо хубаво: и разбойниците са съгласни помежду си. И тъй, противоборствата били следствие не на Христовото определение, а дело на самите люде. Христос би желал всички да са единомислени в делото на благочестието, но след като хората се разделили помежду си, то и настанали противоборства. Ето какво им казва Той: Не мир дойдох Аз да донеса, – с което и ги утешава. Не мислете, казва Той, че вие носите вина за това. Аз правя това, защото хората имат такива разположения. И тъй, не се смущавайте, като че тази бран е възникнала неочаквано. Аз затова и дойдох, за да произведа бран; такава точно е Моята воля.

Затова не се смущавайте, че на земята ще има злини и войни. Когато злото бъде отсечено, тогава с доброто ще се съедини небето. Христос говори така, за да укрепи учениците против лошото мнение за тях сред народа. При това не казал война, а нещо доста по-жестоко – меч. Ако казаното е твърде тежко и страшно, не се чудете. Той искал да приучи техния слух на по-груби слова, за да не се поколебаят те в трудни обстоятелства. Затова и употребява такъв изказ, за да не каже някой, че Той ги убеждавал чрез неискреност, скривайки от тях трудностите. По тази причина дори това, което би могло да бъде изразено с по-меки слова, Христос представя по-страховито и заплашително.

Беседы на Евангелие от Матфея, Беседа 35

Превод: прот. Божидар Главев