От Вашето писмо разбирам, че сте склонен да приемате някакъв особен, специален морал в политиката, който е различен от морала валиден за другите човешки дейности и отношения.

Това не може да означава нищо друго, макар Вие доста тънко и внимателно да се изразявате, освен че онова, което при всекидневните дейности на човека се смята за непочтено, в политиката е почтено, и това, което при другите човешки отношения е недопустимо, в политиката е допустимо. Това е опасна тенденция, не от Вас и не от вчера започваща, която за съжаление е довела дотам хората да започнат да приемат, че в политиката е допустим някакъв особен морал, тоест аморалност. Нима не сме чували хората често да казват за някого: „Ти да не мислиш, че той говори истината? Ами!… Той просто е политик!”

Виждате ли каква пропаст има между Вашето разбиране и мнението на народа? Вашият особен политически морал народът нарича просто лъжа и измама. А вие трябва да се съобразявате с мнението на народа, защото политиката като работа в най-голяма степен е дело в служба на народа. И това е едно от най-важните народни дела. Аз знам какво искате Вие. Искате да изнамерите някакво особено умение благодарение на което и народът да върви напред и държавата да е стабилна. И това умение, което твърде много напомня на двуличие, Вие наричате политически морал. Аз не се съмнявам, че вашите намерения са добри, но всичко останало, което казвате, излиза извън рамките на морала, извън рамките на християнството, извън рамките на културата.

Това е древната игра надиграване на силния срещу слабия, при която там, където не помага лицемерната усмивка, в действие влизат зъбите, ноктите и обратно. При все това обаче народът казва: правдата държи земята и градовете по нея. Но ако Вие презирате тази народна аксиома и тя Ви се струва „просташка”, то чуйте какво твърдят културните англичани: „Честността е най-добрата политика”.

Било е време в историята, когато англичаните са мислили другояче, но опитът ги е научил, че наистина почтеността е най-добрата политика. Един велик американски държавник е казал: „Ако американците отиваха в парламента със същите мисли и нагласи, с които отиват в църквата, тогава нашата държава щеше да е стабилна, а народът - доволен”. Дори и сред древните езичници, населявали нашите скъпи Балкани най-много са се прославили онези държавници, които се придържали към едни и същи правила и норми както в частния, така и в обществения живот.

Неделимостта на морала е заявена и закрепена от християнската вяра по-здраво от когато и да било. Една от главните причини за сегашното объркване и всички беди на малкия европейски континент е двойният морал. Един е моралът, който е валиден за частния, а друг – за обществения живот. Но това двуличие не води народа към добро, за което свидетелства постъпката на йерусалимските първенци към Христос и след това съдбата на еврейския народ. Законът осъждал лъжесвидетелите сред народа, но по време на съда срещу Христос се търсели именно лъжесвидетели. Те разпространявали сред народа мнението, че Христос работи за интересите на римската власт, а пред римлянина Пилат твърдели, че Иисус Христос работи срещу римляните и против кесаря, защото сам се прави на кесар, като лицемерно добавяли: ние нямаме друг цар освен кесаря.

Това е то двойният морал. Това е политическият морал, с който иудейските политикани искали да спасят своя народ, ала го погубили. Виждайки тези интриги и този нечестив заговор срещу Себе Си, Господ предрекъл: Оставя се вам домът ви пуст.

Ето го плодът на политическия морал! Това е и един страшен урок и за нашите народни водачи, които разкъсват морала, отдалечавайки се от желязната народна аксиома: Правдата държи земята и градовете по нея.

Мир Вам и здраве от Господа!

Свети Николај Охридски и Жички, Мисионарска писма

Превод: прот. Божидар Главев