„Не се грижете и не думайте: какво да ядем или какво да пием, или какво да облечем? Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това” (Мат. 6:31-32).

Христос не казва: Бог знае, а „Отец знае“, за да възбуди у тях голямо упование. Наистина, ако Бог е Отец, при това Отец всезнаещ и закрилящ, не може да презре синовете, които са в беда, щом даже и хората, бидейки бащи, не го правят.

В същото време Той привежда и друго доказателство. Какво? Че вие имате нужда от всичко това. Смисълът на Неговите думи е следният: излишно ли е това, че да може Бог да го пренебрегне? Той не пренебрегва дори и излишното, като например красотата на цветята, а тук става дума за потребното.

Ако кажеш: трябва да се грижа за храна и дрехи, защото са ми нужни – аз, напротив, ще ти кажа: точно защото са ти нужни, не трябва да се грижиш за тях. Ако бяха нещо излишно, то и тогава не би следвало да се отчайваш, но с твърдо упование да очакваш получаването им; а щом са ти нужни, не трябва изобщо да се съмняваш. Кой баща не иска да даде на децата си потребното? Даже само заради това Бог непременно ще даде необходимото.

Светител Йоан Златоуст, „Христос, Който ни спасява”, "Православна класика", 2020