Господнето Преображение, което ние днес възпоменаваме, станало по следния начин: Иисус Христос, като взел със Себе си трима от Своите ученици Петър, Иаков и Иоан, възлязъл с тях на висока планина, на Тавор, и там във време на молитва се преобразил пред тях, тоест явил се в прославен вид: лицето Му просияло като слънце, дрехите Му станали бели като сняг и се явили Моисей и Илия, които беседвали с Него. Апостол Петър възхитен от това чудесно зрелище, казал на Иисус Христос: „Господи, добре е да бъдем тука; ако искаш, да направим тук три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия” (Мат. 17:4).

Слушатели християни, защо на апостол Петър изведнъж му станало тъй добре там на планината, та пожелал да остане там завинаги? Свети Петър вероятно и друг път е бил на тази планина, защо именно сега му станало тъй добре? Това е, защото по време на Преображението от Иисус Христос сияела необикновена светлина, Божествена светлина и апостолите, доколкото можели да възприемат, се наслаждавали на тази светлина. При Божествената светлина навсякъде е хубаво: и в мрака е светло и в пустинята е весело.

Желаете ли вие, слушатели, и на вас на земята да ви бъде хубаво и весело, и вас също да ви осиява Божествената светлина? Живейте помежду си в любов и съгласие и ще ви бъде хубаво и весело и вие ще живеете в Божествената светлина. Който люби брата си, казва възлюбеният Христов ученик, той пребъдва в светлина (1 Ин. 2:10). Както Божествената светлина сияела на планината Тавор, където апостол Петър поискал да направи три сенника, така тя винаги сияе в семейство, в което всички живеят в съгласие. Като росата на Ермон, като роса, която пада върху сионските планини, така слиза от Бога благословение върху тези хора, които живеят в любов помежду си. И сърцето се радва, когато виждаш хора, които живеят в съгласие помежду си и на каква радост те самите се наслаждават! За нещастие, рядко се срещат такива семейства и съвсем немного са тези хора.

Какво да се прави, казваме ние понякога, и аз бих се радвал да живея в мир с всички, но не зависи от мен. Аз съм готов да забравя всички оскърбления, но мен не само ме оскърбяват, но и не желаят да се примирят с мен.

Не, слушатели, най-вече от нас зависи да живеем в мир с всички. От нас зависи да живеем в мир дори с тези, които не искат да живеят мирно и да се примиряват.

Чуйте следната случка и ще се убедите в истинността на думите ми. Един инок бил оскърбен от своя брат и дошъл при него, за да се помири, но онзи не го приел и дори вратата не му отворил. Отхвърленият инок отишъл след това при един опитен старец и му разказал за това. „Знаеш ли, казал му старецът, защо обидилият те брат не пожела да се примири с теб? Ти, когато отиваше да се помириш с него, сам себе си оправдаваше в душата си, а него мислено обвиняваше. Съветвам те да постъпиш така: Макар твоят брат да е съгрешил против теб, ти обаче утвърди в душата си мисълта, че ти си съгрешил срещу него, а не той срещу теб. Обвини себе си, а него оправдай”.

Инокът постъпил, както му казал старецът и тръгнал към своя събрат. И какво? Не успял още да почука на вратата и онзи веднага отворил и го посрещнал с отворени обятия.

И тъй, благочестиви слушателю, ако ти искаш да живееш мирно, или да се помириш с някого, а той не иска това, ти в душата си се постарай него да оправдаваш, макар той действително да е съгрешил срещу теб, а сам себе си обвинявай, макар ти да си изправен към него. Нашите души някак си разбират една друга и нашите сърдечни разположения силно въздействат върху сърцето на другия. В момента, в който ти започнеш да оправдаваш и да оневиняваш другия, той от своя страна теб започва да оправдава и оневинява. По този начин помежду ви винаги ще има мир и съгласие.

Христе Боже, Ти Който се преобрази на планината, съедини с любов нашите сърца, тъй щото ние винаги да живеем в мир и дори да няма нужда да се помиряваме! Амин.

Проповеди протоиерея Родиона Путятина

Превод: прот. Божидар Главев