„Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъдени; прощавайте, и простени ще бъдете” (Лука 6:37).

Тъй като Господ понякога казва: „не съдете по външност”, ала понякога заповядва: „съдете с праведен съд” (Ин. 7:24), то на нас не ни е напълно забранено да съдим, а показва различието на съда.

А за какво трябва да съдим и за какво не, ясно ни е предал апостолът, когато в разсъждението относно това, какво е предоставено на произволението на всеки човек и не е определено в Писанието, казва: „А ти защо съдиш брата си?” (Рим. 14:10); и още: „нека не съдим вече един другиго” (Рим. 14:13); а в разсъждението за това, кое не е угодно Богу, изобличава неосъждащите и сам произнася съд, казвайки: „Аз пък, макар отсъствуващ тялом, но присъствуващ духом, вече реших, като да съм между вас, оногова, който е извършил това нещо, - в името на Господа нашего Иисуса Христа, като се съберете вие и моят дух, със силата на Господа нашего Иисуса Христа, - да го предадете на сатаната, за омаломощаване на плътта, та духът да бъде спасен в деня на Господа нашего Иисуса Христа” (1 Кор. 5:3–5).

Ето защо, ако нещо зависи от нашето произволение и понякога то дори бива неизвестно, затова не трябва да осъждаме брата си, според казаното у апостола за непознатото: „Прочее, за нищо не съдете преди време, докле не дойде Господ, Който и ще изнесе на виделина тайните на мрака и ще извади наяве намеренията на сърцето; и тогава похвалата ще бъде всекиму от Бога” (1 Кор. 4:5).

Да се защитават обаче Божиите съдби, това е безспорна необходимост и този, който премълчава, ще вкуси Божия гняв, също както и обвиняващият няма да посмее да осъди брата си, чувайки Господа, Който казва: „Извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си” (Мат. 7:5).

Святитель Василий Великий. Том 1. Правила кратко изложенные в вопросах и ответах

Превод: прот. Божидар Главев