„Прелестта на злославните си изгорил, премъдри, вярата на православните прекрасно си изяснил, и света си просветил. Затова си се явил победоносен победител, стълб на Църквата, истинен йерарх, не преставай да се молиш на Христа за спасението на всички ни.” Канон на утренята, седален, глас 4 |
Поучение в Неделята на митаря и фарисея
Всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат (Лк. 18:14).
Към някои хора, които били уверени за себе си, че са праведни и се превъзнасяли над другите, Иисус Христос казал следната притча. "Двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар. Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам. А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника!" И нататък Иисус Христос добавя, че "тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат" (вж: Лк.18:10-14).
И тъй, ето какво значи да хвалиш себе си, а за другите да говориш лошо и да ги унижаваш! Погледнете този фарисей, който се молил в Божия храм. Той от никого нищо не е отнел, никого не е обидил, водил целомъдрен живот, постил два пъти в седмицата, една десета от придобитото давал в църквата и на бедните. Кой не би казал, че този фарисей е праведен човек? Само че не той си отишъл у дома оправдан, а митарят. Да, този добродетелен фарисей загубил всичките си добродетели, защото се похвалил, а за митаря казал, че е лош човек.
Но вижте сега този митар, молещ се в Божия храм. Вижте как той стои далеч от всички, как се бие в гърдите, как е свел своя поглед; по всичко личи, че е голям грешник. Само че този голям грешник отишъл у дома си оправдан, защото осъдил себе си, осъзнал се като грешник, какъвто и бил всъщност.
Нека и ние, слушатели, да не говорим лошо за другите, а себе си да хвалим. Да се хвалиш, значи всъщност да се унижаваш. И Бог и хората ще престанат да обичат този, който реши да се хвали. Нашите добри дела ще престанат да бъдат добри веднага щом се похвалим с тях. Ние губим полагащата ни се награда за нашите трудове, когато със задоволство разкажем на всички за тях.
Също и когато унижаваш другите, ти всъщност унижаваш себе си. Ние сами унижаваме себе си, когато смятаме другите за по-низши от нас; ние безчестим себе си, когато очерняме другите. А и как може ние да говорим лошо за другите? Нима не е възможно лошият човек да стане по-добър от нас? Нима е невъзможно, той да се изправи и да получи оправдание от Бога? Нима не е възможно той да каже заедно с митаря: Боже, бъди милостив към мене грешния?
Ние виждаме и чуваме, че този човек обижда, граби, живее разпътно. Но виждаме ли ние и чуваме ли, как той удря грешната си гръд и как плаче за своите грехове пред Бога? Ние знаем, как той всеки ден греши, всеки час върши неправда. Но знаем ли, че в момента, в който ние го осъждаме, той може би е на колене, целият в сълзи стои пред милосърдния Бог и се моли от дълбините на душата си: Боже, бъди милостив към мене грешния?! Може би точно по времето, когато ние казваме това, този човек е направил и първото, и второто, и третото, и точно в тази минута Бог му казва: Прощавам ти и първото, и второто, и третото, и всичко ти прощавам. И става тъй, че ние, слушатели, осъждаме нашия ближен точно във времето, когато Бог го оправдава със Своя праведен съд.
Затова нека не забравяме, че и най-големите грешници не са далеч от дълбокото смирение, както и че всеки, който се превъзнася, ще бъде унижен, а който се смирява, ще бъде въздигнат.
Протоиерей Родион Путятин, Проповеди, Издательство "Благовест", Москва, 2000.
Превод: прот. Божидар Главев