На днешния ден ние, християните, имаме обичая да искаме прошка един от друг, затова и самият днешен ден се нарича ден на прошката.

Този обичай, слушатели, е дълбоко християнски по характер, защото с какво най-вече ни прилича да започнем настъпващия пост, ако не с взаимно опрощение? През поста на светата Четиридесетница е установено от Църквата като нещо най-важно да изпросим от Бога за себе си прошка на всички грехове, които сме извършили през годината. Това, което сме нагрешили през годината, всичко това сега трябва да изчистим с покаяние.

Но ще прости ли Бог нашите грехове, ако ние не простим на нашите ближни? Не. Той само тогава ни прощава, когато ние сами прощаваме всичко на другите. „Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви” (Мат. 6:14-15). И как Бог ще ни прости греховете, когато ние не прощаваме на другите? Който не прощава греховете на ближния си, той не се кае истински за своите грехове. Истински каещият се не може да помни оскърбленията, които е претърпял от другите: неговата печал по Бога заглушава у него всички други терзания.

Не е лесно наистина да прощаваш обиди и да забравяш оскърбления. Ох, има такива оскърбления, които ти се струва, че няма да забравиш во веки. Но какво да се прави?! Трудно е да се прости, но затова пък какъв покой настъпва след това! Все едно камък ти пада от душата, когато превъзмогнеш себе си, захвърлиш обидата и забравиш оскърблението. Не просто мир, а именно божественият мир се въдворява в душата, когато се помириш с някого.

Впрочем, слушатели, не си мислете, че е достатъчно само в душата си да простиш и да се помириш, както някои говорят. Не, непременно отиди, поклони се и кажи: Прости ми! Защото какво ти пречи да се поклониш и да изпросиш прошка от другия? Защо ти дори не искаш да кажеш "прости ми"? От гордост. А именно тя подобава да бъде съкрушавана и унищожавана, защото от нея произхождат всички кавги и тя е причинителят на всички злини. Достатъчно е да се помириш с ближния си само в душата си единствено тогава, когато този ближен живее далеч от теб, или съвсем не желае да се помири с теб. В този случай ти просто престани да помниш злото, моли се за него да изостави и той своята злоба. Бог не изисква невъзможни неща от нас.

Като оправдание за своето жестоко и непреклонно сърце някои казват: Защо ми е да се помирявам и да моля за прошка, когато след ден или дори по-скоро аз пак ще се скарам и пак ще бъда сърдит. И какво от това? Помирявайте се, слушатели, дори вашият мир да не продължава повече от час. Прощавайте, макар след минута да ви се наложи да претърпите ново оскърбление. И нека слънцето не залезе, докато вие сте в състояние на гняв; не лягайте за сън, докато не успокоите душата си с мир и опрощение. Не е възможно да се живее, без да оскърбим някого, или да бъдем оскърбени, но е напълно възможно да забравяме оскърбленията и да възобновяваме мира.

И тъй, слушатели, старайте се винаги да имате мир, ако е възможно, с всички. Погрижете се особено в днешния ден да простите един на друг, да се простите по християнски, от сърце. В противен случай и постът ви няма да бъде пост, и молитвата – молитва. Амин.

Христианское чтение. СПб., 1843 г., часть 1

Превод: прот. Божидар Главев