Когато според предвечното Божие определение настъпило времето на земята да се яви Спасителят на света, архангел Гавриил бил изпратен от Бога в галилейския град Назарет. Тук в дома на Йосиф, дърводелец от работилниците при Йерусалимския храм, неотдавна се била преселила Богоизбраната Отроковица Мария от Давидовия род, дъщеря на Йоаким и Анна.

На три години тя била въведена от родителите си в храма и посветена Богу. При храма тя растяла в богомислие и уединение. Там тя се научила на ръкоделията свойствени за жените и прекарвала времето си в трудове, молитва и четене на свещените книги. Най-високите нейни добродетели били невъзмутимата чистота на мислите и чувствата, най-дълбоко смирение и всесъвършена преданост на Божията воля. Нейните родители вече не били сред живите, когато тя достигнала четиринадесетлетната си възраст. Тя решила да прекара целия си живот в присъствието на Бога, под покрива на храма. Свещениците, познавайки нейния безпримерно свят живот, не могли да не съзрат в нейната решимост вдъхновение свише. Но тъй като нямало обичай девици да посвещават себе си на безбрачен живот пред Божието лице, тя била формално сгодена за Йосиф, свят старец също от царския род на Давид, за да бъде той пазител на нейното девство.

Йосиф живеел в Назарет и тук се препитавал чрез дърводелския занаят. Пресвета Дева Мария и в неговия дом помагала за поддържането му със своите женски трудове, като продължавала благочестивите упражнения, с които се занимавала от своето ранно детство.

Преданието разказва, че тя четяла книгата на пророк Исаия и се спряла на думите: „Ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил” (Ис. 7:14). И тя размишлявала: Колко блажена е тази девица, която ще се удостои да бъде Майка на Господа и как аз бих желала да бъде поне най-последната ѝ слугиня! И ето че пред нея се явил ангел, който я приветствал: „Радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените”.

Пресветата Дева още докато живеела в храма била привикнала към общението с ангелския свят и затова не се разтревожила от явяването на ангела. Но тя се смутила от думите му, когато той я нарекъл благословена между жените. Ангелът побързал да я успокои: „не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога; и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида; и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край” (Лука 1:30-33).

Пресветата Дева Мария казала: Как ще стане това, когато аз не съм встъпила в брак? Ангелът ѝ отговорил: Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Което ще се роди от тебе, бидейки Син Божий, ще бъде свято (без прародителския грях). Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, независимо от нейната старост вече шест месеца носи в утробата си син. И тъй, което Бог е наредил, не може да не се сбъдне.

Пресветата Дева, която от детството си била предала себе си на Бога, със смирение се покорява на Неговата свята воля. Аз съм Господня рабиня, казала тя, нека ми бъде по думата ти. След това ангелът си отишъл от нея.

Библейская энциклопедия / Никифор (Бажанов) – Москва : Локид-Пресс; РИПОЛ классик, 2005

Превод: прот. Божидар Главев