Извършеното над Него бе крайна степен на поругание. Не част от тялото, цялото тяло понасяше страдания: главата – от венеца, тоягата и ударите, лицето – от заплюването, бузите – от плесниците, цялото тяло – от бичуването, обличането в багреница и притворното покланяне, ръката – от тоягата, която Му дадоха да държи вместо скиптър, устата – от поднесения оцет.

Има ли нещо по-тежко? Нещо по-обидно? Наистина, станалото надхвърляше всичко описано. Сякаш от страх да не пропуснат някоя наглост, те, които убиваха пророците със собствените си ръце, умъртвиха Христа със съдийско решение.

Светител Йоан Златоуст, „Христос, Който ни спасява”, "Православна класика", 2020