Тези, които самонадеяно твърдят, че толкова добре познават хората, че никой не може да ги излъже, мамят себе си. Кой може да знае, какъв дух обитава във всеки един човек, освен Един Бог, познаващ всички тайни на човешкото сърце?! Дори великите светии са грешали в преценките си за хората.

Така например св. Василий Велики дълго време считал за свое доверено лице някой си двуличен еретик и го защитавал от многото му обвинители, докато сам не се уверил в лъжите му и не се разочаровал горчиво от него.

А свети Григорий Богослов пък кръстил някой си философ на име Максим и дотолкова го възлюбил, че го прибрал у дома си и споделял трапезата си с него. А този Максим бил толкова зъл и лукав като змия, че след известно време, чрез сплетни и подкупи, успял да убеди част от жителите на града него да признаят за патриарх вместо св. Григорий. Когато, след огромни смущения, това изкушение било най-после преодоляно, някои упрекнали св. Григорий задето държал до себе си такъв голям враг. „Не сме виновни ние, - отговорил светителят – когато не успеем да предвидим нечия злоба. Само Бог знае съкровените тайни у човека. А нам със закон е заповядано с отеческа любов да отваряме сърцето си за всеки, който идва при нас”.

И наистина, незлобивият човек не може лесно да прозре злобата на злобния.

 * Заглавието е на "Бъди верен"

 Из „Охридский пролог – январь, февраль, март”, 25 января, Рассуждение

 Превод: Десислава Главева