Петте мъдри девици, бодърствайки, побързали да сторят това, което не било обичайно за тяхното естество, взели достатъчно елей в съсъдите на своите сърца, тоест подаваната свише благодат, и успели да влязат с Жениха в небесния чертог.

Неразумните девици пък, оставайки при собственото си естество, не бодърствали и не се постарали, докато са още в плът, да вземат в съсъдите си „елей на радост” (Пс. 44:8), но поради нерадението, леността, безгрижието, неразумността си или заради самомнението си относно собствената си праведност, предали се на сън. И по тази причина не били допуснати в чертога на царството, тъй като не могли да благоугодят на небесния Жених. Удържани от връзките на света и на някаква земна любов, те не посветили цялата си любов и привързаност на небесния Жених и не донесли със себе си елей.

А душите, които търсят необичайното за естеството – светостта на Духа, с цялата си любов са привързани към Господа, с Него ходят, от всичко се отвръщат, към Него устремяват молитвите и мислите си. Затова и те се сподобили да приемат елея на небесната благодат; и след това могли безпрепятствено да продължат своето съществуване, във всичко благоугаждайки на духовния Жених.

Душите, които останали в своето си естество, влачат се по земята с помислите си, за земното мислят и умът им има своето жилище на земята. Те мислят за себе си, че принадлежат на Жениха и са украсени с плътски оправдания. Но като не приели елея на радостта, не били възродени от Духа свише.

Петте умствени и душевни чувства, ако приемат в себе си свише благодатта и светостта на Духа, действително биват мъдри девици, които са приели свише в себе си благодатна мъдрост. А ако те остават само при своето естество, тогава стават неразумни и се оказват чеда на света. Защото не са съблекли от себе си духа на света, макар че сами за себе си поради някакво свое убеждение и по външни белези те да смятат, че са невести на Жениха.

Както душите, които всецяло са се прилепили о Господа, в Него пребивават с помислите си, към Него възнасят молитвите си, с Него ходят и са възжелали Господнята любов; така напротив – душите на предалите се на любовта към света и възжелалите да имат жителство на земята, там ходят, там пребивават с мисълта си, там живее техният ум. Затова и те не са способни на добро мъдърстване относно духа, защото за тях това е нещо необичайно за нашата природа – под това разбирам небесната благодат, която трябва да влезе в съчетание и единение с нашето естество, за да можем да встъпим с Господа в небесния чертог на царството и да получим вечното спасение.

Собрание рукописей типа II. Беседа 4

Превод: прот. Божидар Главев