В името на Отца, и Сина, и Светия Дух!

Днес чухме откъс от посланието на апостол Павел до Ефесяни. Нека се опитаме да разберем за какво говори апостол Павел, тъй като мнозина не разбират към кого се обръща и какво иска да каже.

Нека отново прочетем откъса: „А сега в Христа Иисуса вие, които някогаш бяхте далеч, станахте близки чрез кръвта Христова“ (Еф. 2:13).

За кого се говори тук? Кой е бил далеч и от кого бил далече? И се сближил чрез Христовата кръв. Става дума, разбира се, за езичниците.

Той се обръща към жителите на Ефес, а те били предимно гърци. Гърците тогава били още езичници. И именно към тези гърци-езичници, които иудеите презирали и дори не ядяли и не разговаряли с тях, апостол Павел казва: „Вие някога бяхте далечни едни за други, а сега станахте близки“.

Тези, които повярвали, станали християни и близки на иудеите чрез кръвта на Иисус Христос, защото се причастявали с Тялото и Кръвта също както и повярвалите иудеи – апостолите.

По-нататък ап. Павел пише: „Защото Той е нашият мир, Който направи от двата народа един и разруши преградата“ (Еф. 2:14). Той повтаря смисъла на казаното преди, че Христос разруши преградата между иудеи и езичници и в Христа те станаха едно цяло.

„Направи от двата народа един, – продължава апостолът, – като с плътта Си унищожи враждата, а с учението - закона на заповедите, за да създаде в Себе Си един нов човек, въдворявайки мир” между иудеи и езичници, "благовести мир на вас, далечни и близки“ (вж. 2:15-17). Защото чрез Него и иудеите, и другите имат достъп до Отца в единия Дух (ст. 18).

„И тъй, вие не сте вече чужди и пришълци, а съграждани на светиите и свои на Бога, като се утвърдихте върху основата на апостолите и пророците, имайки Самия Иисуса Христа за краеъгълен камък, върху който цялото здание, стройно сглобено, възраства в храм свет чрез Господа, върху който и вие се съзиждате в жилище Божие чрез Духа” (ст. 19-22).

Тук апостолът ни говори за страшното разделение между иудеите и всички останали народи по света, което се установило малко преди идването на Христа на земята. Това било крайно, абсолютно разделение. И то било унищожено чрез вярата в Иисуса Христа.

Христос обедини всички, направи всички едно стадо и стана Един Пастир за всички – и за бившите езичници, станали християни, и за иудеите, които също повярвали в Христа и проповядвали християнството по целия свят.

Добре знаем, че един от еврейските учители още по времето на Иисус Христос се опитал да Го улови на дума, за да Го обвини в неподчинение на еврейските закони. Тези закони, разбира се, не били Моисеевите закони, а закони измислени от фарисеите.

И един от тези закони бил именно такъв: че е забранено да се общува с другите народи или с тези, които изопачавали учението на Ветхия Завет, като например самаряните, които, макар че вярвали в Бога и държали Петокнижието на Моисей, не признавали пророците и затова за иудеите били еретици.

Тази пропаст била толкова дълбока, че дори ядене и разговор с такива хора – езичници или еретици – било строго забранено.

Постепенно се развило мнението, възникнало още преди идването на Христа, че Бог всъщност създал цялата вселена единствено заради иудеите. Само те били хора. Всички останали народи били полухора-полуживотни.

Много от учителите на юдаизма – такива известни фигури, наричани „орли на синагогата“, като Акива бен Йосиф, Йосиф Каро, Абраванел и други – в по-късни времена писали същото, което казвали и техните предци фарисеите: че всички народи, освен иудеите, са същества, чиито души са създадени от демони. И само иудеите, по-точно – евреите по кръв, имат душа дадена от Бога.

Затова между иудеи и неиудеи (наричани го̀и, или понякога акуми) съществува абсолютна, по никакъв начин непреодолима пропаст. Защото човек, който има душа от Бога, не може да се сравни с човек, който има душа от демон.

Преди тези идеи да бъдат вече записани в книга – в частност във Вавилонския Талмуд (преди него съществувал по-краткият Йерусалимски Талмуд, IV–V век) – това учение дълго време се предавало устно и още по времето на Христа вече било общо мнение.

Така учили и в синагогите еврейския народ: вие сте особени хора, вие сте Божии избраници, вашите души са от Бога, всички останали са нищо. Затова и в Талмуда – и Йерусалимския, и Вавилонския – четем как много равини наричат гоите, т.е. неевреите, ту добитък, ту свине, ту кучета, ту магарета. Различни названия, но смисълът е, че те не са истински хора.

И ето, един фарисейски учител попитал Христа: „А кой е моят ближен?“, надявайки се да Го улови именно на тази разлика между евреин и неевреин, защото тогава синагогата вече настоявала за такова разбиране.

Но Иисус разказва притча и заставя този евреин да признае, че именно самарянинът – презряният еретик – който помогнал на евреина, пребит почти до смърт от разбойници и оставен окървавен край пътя, точно той е ближният.

Той го заставя да признае, че ближният не бил свещеникът, който подминал съплеменника си, нито левитът, служителят в храма, който също виждайки пребития евреин, подминал, за да не се „омърси“. Те не били ближните. А именно езичникът се оказал ближен.

С тази притча Христос разруши онази теория – теорията, която иудаизмът и до днес поддържа, защото в Талмуда всичко това е записано именно така. Върху нея се гради и теорията за завладяване на света от тези, които считат, че този свят е създаден само за тях. Това, което днес политиците наричат „теория на глобализма“ – т.е. теория за обединението на всички държави в едно световно държавно цяло – е формулирано именно в Талмуда: че само на евреите Бог е дал земята и всичко на нея принадлежи единствено на „избрания народ“.

Затова в Талмуда дори е казано: ако евреин открадне нещо от го̀й, това не е кражба. Той просто е взел онова, което му принадлежи по право. Защото всичко на земята е създадено само за евреите.

Ето такава е теорията, която Христос разруши с пришествието Си!

И от иудеи и езичници Той създаде една Църква, в която няма нито иудеин, нито елин, нито скит, нито свободен, нито роб, нито мъж, нито жена. Той създаде Христовата Църква, в която всички са равни пред Христа. Няма разлика – нито национална, нито материална, нито обществена. Ако човек е християнин и вярва в Христа, той е също така близък, както всички останали, независимо от цвета на кожата, националността или обществения статус.

Именно за това единство в Христа между народите, без да се отделя като нещо особено еврейският народ, ни говори днес апостол Павел.

И разбира се, това учение на Христос е омразно за съвременните иудеи. Създавайки своята световна държава, опитвайки се да заличат границите между държавите и да ги обединят в едно цяло, те всъщност се стремят да създадат именно еврейско царство и да дочакат своя Машиах – тоест Месия или, по гръцки, Христос.

Защото те не признаха за Месия Иисус Христос. Той не им даде световното господство, което очакваха от Него. Те чакат друг месия – този, когото апостол Иоан Богослов според Божието откровение нарича Антихрист. Т.е. онзи, който ще дойде вместо Христа и ще обяви себе си за владетел на света, глава на всички иудеи на земята, и под тяхната власт ще обедини всички народи, превръщайки ги в роби.

Ето това е учението на Талмуда. Към това се стремят те. И в това се състои цялата международна политика. Онези, които не разбират това, са нещастни хора, защото се борят с вятърни мелници, без да знаят откъде идва опасността.

А ние, християните, трябва добре да знаем това. И апостол Павел ни говори за тези неща съвсем ясно и недвусмислено. Амин.

Канал „Кавказский скит”, ВКонтакте

Превод: прот. Божидар Главев