Вход

Православен календар

Проповед за Неделя 24-та след Петдесетница

 

2911201321

Веднъж един еврейски законник пристъпил към Иисуса Христа и изкушавайки Го, запитал: «Какво да направя, за да наследя живот вечен?» – Спасителят му казал: «В Закона що е писано? Как четеш?» – Законникът отговорил: «Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всич­ката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си». – Господ Иисус му рекъл: «Право отговори; тъй постъпвай, и ще бъдеш жив».

Ала законникът, като искал да се оправдае, запитал: «А кой е моят ближен?» – Господ му отговорил с Притчата за милосърд­ния самарянин, която чухте от днес прочетеното литургийно свето евангелие (Лук. 10:25–37). Ще я предам със свои думи.

Един човек пътувал от Йерусалим за Йерихон и налетял на разбойници. Те го съблекли, изпонаранили, ограбили и оставили полумъртъв на каменистия път. Нещастникът стенел, раните го болели, силите го напускали, а нямало наоколо близка душа, която да облекчи поне отчасти страданията му.

Ето, задал се еврейски свещеник. Страдалецът дочул стъпки. И може би се е оживил от мигновена надежда за помощ. Но, уви, напразно!... Усърдният ревнител на буквата на Закона се ока­зал хладен по сърце: той видял умиращия и отминал...

Подир него минал по същия път нисш служител при храма – левит. Като стигнал до мястото, дето лежал раненият, приближил се, погледнал и отминал и скоро се скрил зад мрачните скали, що се издигат край пътя.

Минал на това място и един самарянин.. . Но ако свещени­кът и левитът бързо отминали, може ли да се очаква помощ от оногова, когото евреите ненавиждат? – Свети апостол и еванге­лист Иоан пише: «Иудеите нямат сношение със самаряните» (4:9)… Обаче самарянинът дошъл до ранения, видял го и се смилил, приближил се, полял раните му с елей и вино и грижливо и нежно ги превързал... Удивеният поглед на страдалеца благодарно се отправил към непознатия, а самарянинът продължил започна­тото добро дело. С голямо усилие повдигнал страдащия и го ка­чил на добичето си. Подкрепяйки го, продължил нататък по труд­ния каменист път за град Йерихон... Ето го и градът! Са­марянинът настанил болния в страноприемницата и се погрижил за него. А на другия ден, като си заминавал, извадил два динария, дал ги на съдържателя и му рекъл: „Погрижи се за него, и ако потрошиш нещо повече, на връщане аз ще ти заплатя.”

Самарянинът се отдалечил. Никой не е узнал името му. Никой не го е похвалил. Но нужна ли е похвала за добрия човек? За него самите добри дела са онзи чист и благоуханен въздух, в който радостно и леко той диша и живее.

Господ Иисус Христос завършил Притчата и попитал закон­ника: «Кой от тези трима ти се вижда да е бил ближен на изпад­налия в ръцете на разбойниците?» – Законникът отговорил: «Оня, който му стори милост». Тогава Спасителят рекъл на закон­ника: «Иди и ти прави също така!»

Иди прави така: на всички нещастни, на всички нуждаещи се из твоя път, които и да са те, както и да се отнасят към тебе!...

Ние четем тази днешна Спасителева Притча, замисляме се върху нея, и тогава застава пред нас светлият образ на Христа, Който посочва на всекиго от нас самарянина, радостно пътуващ, след като е извършил човеколюбивото дело, и ни казва: «Идете и правете и вие същото!»

Не напразно Господ е изрекъл тази повеля! – Всякога е имало и има люде, които са се откликвали и на радо сърце са по­дражавали на добрия самарянин. Ето един пример:

Слънцето силно пече пад пустите улици на африканския град Картаген. Атмосферата е силно нажежена. Не се вижда ежеднев­ното оживление: не се чува хорски шум, колесници не препускат, човеци не се мяркат. Домовете са пълни с болни от чума… По улиците се виждат следите от тази страшна епидемия: непогребани почернели трупове. А всички здрави, и които могат да се движат, са избягали в неописуем страх вън от града...

Ала през дните на страшното бедствие, един не е напуснал града, не е избягал, не е помислил за себе си! – Това е владиката Киприан Картагенски. Той неуморно служи на болните: на едни донася храна, на други утолява жаждата, на трети приготвя удобни легла, на някои дава лекарства, към всички отправя уте­шителни и ободрителни слова... Неговият човеколюбив поглед се спира не само на християните, но на всички страдащи, без оглед на произход, вяра и положение. На всички еднакво той е приятел, благодетел и слуга! Не го плаши диханието на заразата, не го възпира вонята на разлагащите се трупове, не го отвращава ужас­ният вид на болните. Изпълнен с християнска милосърдна обич, той е готов да се отзове на всяка молба, на всеки вик и стон…

Братя и сестри,

Нека всеки от нас да подражава на добрия самарянин, тъй както Владиката Киприан му е подражавал!

Преживяваме трудни, усилни, съдбовни времена. Страда­щият свят се нуждае от милосърдни самаряни. И нашият народ се нуждае от такива. – Да станем милосърдни самаряни!...

Ние слушаме словото Божие. Това е добро нещо! Но Спасителят казва: „Блажени са... тия, които слушат словото Божие и го пазят” (Лук. 11:28). Христови последователи са не тия, които слушат словото Божие, а тия, «които слушат словото…и го изпълняват» (Лук. 8:21).

Да бъдем прочее не само слушатели на словото, но и изпълни­тели (Иак. 1:22)! А м и н!

Сборник проповеди, СИ, 1976 г.

Други статии от същия раздел:

Други статии от същия автор:

module-template4.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти