На 12 февруари тази година Светият Синод утвърди решението от 11 февруари на Сливенския епархийски духовен съд за низвержение без отлъчване от Църквата на иконом Иван Янков Иванов от гр. Сливен.

Отец Иван си спечели печална слава с продължителния си протест срещу избирането на новия Сливенски митрополит Арсений преди две години, изразявайки своето несъгласие със своеобразни пърформанси, протестно гладуване и народняшки проповеди, които бяха горещо приветствани от женската му аудитория както на живо, така и виртуално.

Само че много често славата се оказва нож с две остриета ­– човек се прочува с нещо, което смята, че е похвално, но накрая се оказва, че покрай славата неволно е изкарал и мръсното си бельо на показ. Ала това са рисковете при известните хора – че покрай всичко друго много тайни истории от гардероба почват да се веят свободно на простора.

Тази участ не подмина и бедния сливенски свещеник. Влизайки в центъра на медийното внимание с ексцентричния си протест, той тутакси се прочу и с начина си на служение, който очевидно е бил доста различен от общоприетата традиция. Оказва се, че о. Иван от години е служил литургия и извършвал различните църковни тайнства без да спазва указанията нито на Служебника, нито на Типика, нито на Требника. В сянката на своята неизвестност той дълги години успял някак да пребъдва необезпокояван преди публичните му изяви да извадят на бял свят незнайните дотогава подробности от свещеническото му служение.

Разбира се, о. Иван няма как да признае, че си е измислил свой чин на служение, какъвто е въвел не само в светата Литургия, но и в тайнствата, и че затова е бил низвергнат. (В YouTube например има документирана венчавка на собствената му дъщеря и всеки, който познава чина на тайнството, може да се увери със собствените си очи що за гротеска е било това: https://www.youtube.com/watch?v=pt6gk1rHrjQ)

За да даде някакво правдоподобно обяснение, бившият вече свещеник започва да разпространява лъжата, че е наказан, защото служи на български език, а не на църковно-славянски, което обаче е невярно, защото в Българската православна църква има много свещеници, които служат на български език напълно необезпокоявано и никой не ги е наказал заради това.

Другата лъжа е, че Сливенският митрополит Арсений решил да си отмъсти заради протестите и затова го низвергнал. Това също е невярно по две причини:

Първо, никой от протестиращите свещеници (защото имаше и други несъгласни с избора на новия митрополит) не беше отстранен, наказан или низвергнат. И второ, в продължение на почти две години Владика Арсений е увещавал и изчаквал о. Иван най-после да почне да спазва църковните правила и разпоредби за правилно извършване на богослуженията и светите тайнства. Отец Иван дори е подписал клетвена декларация, че ще спазва установеното в Служебника, Типика и Требника, но така и не променил своето служение, престъпвайки по този начин и клетвата си.

До деня на своето низвержение той продължил да литургисва, кръщава, венчава не по църковните определения, а по негов си измислен ред, правейки по този начин невалидни извършените от него тайнства през последните 20 години!

Както можеше да се очаква, в негова защита отново скочиха верните му фенове, които шумно взеха да се жалват по медиите, стартирайки и подписка за неговото възстановяване.

Тям на помощ се притече и сайтът Двери, който преди две години също защити злополучния свещеник, понеже списващите този сайт сами бяха несъгласни с избора на новия Сливенски митрополит. Сега пък изразиха своето възмущение и от последвалото низвержение. Менторът на Двери и професор по Нов Завет Иван Желев Димитров, който иначе е скрупульозен до запетайката по отношение правилната употреба на църковна терминология, в опитите си да оневини низвергнатия свещеник излезе с цяла апология за променения кажи-речи до неузнаваемост Символ на вярата от последния. Каква ирония, че решението на Сливенския епархийски духовен съд от 11 февруари съвпадна с публикацията на последните му две статии също от 11 февруари, в които предлага поредната порция незначителни морфологични, етимологични и семантични забележки. „Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, ... които комара прецеждате, а камилата поглъщате!...”

Нововъведенията от страна на бившия вече свещеник Иван Янков в чина на литургията и тайнствата се явават безпрецедентни за Българската православна църква. Те са укорими не само от дисциплинарна гледна точка, но и от душеспасителна, защото един Бог знае колко хора остават ощетени с това, че са били невалидно причастявани, кръстени и венчавани в продължение на десетки години в поверения му храм.

Четете още:

Протокол за низвержението

Да превърнеш падението си в геройство или позорът на един свещеник

Хроники от игрите на глада