Лк. 23:1–34; 44–56

Иуд. 1:11–25

С голяма болка апостол Иуда преживявал отпадането на хората от истината. Той пише за такива хора: „Те са безводни облаци, носени от ветрове, есенни дървета, безплодни, дваж умрели, изкоренени” (Иуд. 1:12). Това са образи на потъпканата надежда.

Всички знаят какво е появилият се облак след продължителна суша и какво е плодното дърво за овощаря. Но ето че облакът преминава без да даде и капчица дъжд. И дървото, от което са чакали плод, се оказва мъртво! Така истинският пастир възприема духовната гибел на тези, които са поверени на неговата грижа. До такава степен той е свързан с тях. Също тъй болезнено и апостол Павел преживявал пастирските неудачи. Той казвал, че „комуто делото изгори”, тоест на когото паството бъде разпиляно, „той ще бъде ощетен, а сам ще се спаси, но тъй, както се спасява някой през огън” (1 Кор. 3:15).

Но неоправдавайки възложените на тях надежди, отпадналите освен това и разкрили своето непотребство, своите нечисти корени. Те освен това са и „свирепи морски вълни, които разпенят срамотиите си” (Иуд. 1:13). Във време на буря вълните изхвърлят на брега това, което се таи в техните недра – отпадъци или останки от мъртви животни. Разкрива се всичко, което е било скривано под външната красота. И наистина, както пише и апостол Иоан Богослов, „те излязоха от нас”, „за да стане явно, че не са всички наши” (1 Ин. 2:19). А свети Иуда добавя, че това са „човеци, чието осъждане е отдавна предназначено” (Иуд. 1:4).

Господ не е сътворил нито един човек, който да е предопределен за погибел. Човекът е свободен да избере. И пред него още в рая са били открити два пътя: единият водещ към прослава, а другият към осъждане. За тези, които са избрали пътя към осъждането, апостолът казва, че те освен това са и „звезди скитници” (Иуд. 1:13). Те са напуснали мястото си в сонма на другите звезди. Намислили са да поемат по някакъв свой, по-светъл път. Но извън Божествените закони такъв път няма. И те сами са си виновни, че сега за тях „мракът на тъмнината е навеки запазен”.

А пък за тези, които не разпознават себе си в тези сравнения, апостолът казва със съвсем прости думи. Това са тези, които дори Божията благодат съумяват да „обърнат в разпътство” (Иуд. 1:4). Тези, които „като пируват с вас и без страх се гоят” (Иуд. 1:12). И „те са роптачи, недоволници, които постъпят според своите похоти” (Иуд. 1:16).

Ей тъй понякога, като се погледнеш отстрани, с отвращение се виждаш като най-обикновен масов консуматор, готов самоуверено да осъди всички. И си спомняш как Христос на кръста възкликна: „Отче! прости им, понеже не знаят, що правят” (Лк. 23:34). И веднага си даваш сметка кои са „безводните облаци” и кои са „звездите скитници”. И така дори недочакал началото на поста, ще побързаш да положиш начало на изправлението на живота си.

Протоиерей Вячеслав Резников, Полный круг проповедей на ежедневные Апостольские и Евангельские чтения.

Превод: прот. Божидар Главев