Ето че настъпи светият пост. Да благодарим на Господа Бога, че Той ни дава време да се покаем за греховете си. Няма да бъде безполезно сега да ви кажа, благочестиви слушатели, няколко думи за това, с какво най-вече трябва да бъдем заети през дните на светия пост.

С какво да се заемем сега? Съгласно устава на Църквата сега обикновено се въздържаме от храна и питие. Да, това е необходимо, и е необходимо не само да се въздържаме, тоест да ядем и пием по-малко, но и да употребяваме само онова, което Светата Църква не забранява.

Впрочем не в това е силата на поста. В какво тогава? Сега повече, отколкото през друго време, се молим на Бога и слушаме словото Божие. Да, това е необходимо, по-необходимо дори от самото въздържание. Колкото може по-често трябва да се молим и да слушаме словото Божие. Сред тези занятия трябва сега да заспиваме и с тях да се пробуждаме от сън.

Но и в това само не е силата на поста, а ето в какво, благочестиви слушатели. Нужно е през тези дни да насочваме цялото си внимание към греховете – да си ги припомняме и осъзнаваме, да се съкрушаваме и да плачем за тях. Именно за това е установен постът; заради това трябва да се въздържаме от храна и питие, заради това трябва да се молим на Бога и да слушаме словото Божие. Защото чрез тези занятия – чрез поста и молитвата и слушането на Божието слово – най-лесно ни идват на ум нашите грехове, най-скоро в нас се ражда съкрушение за тях.

А понеже най-трудно за нас, грешниците, е да осъзнаем себе си като грешници, а още по-трудно е да се съкрушаваме за греховете си, трябва, припомняйки си своите грехове, да молим Бога Той да пробуди в нас скръб и съкрушение за тях. „Господи Царю, дай ми да виждам моите прегрешения“ – трябва непрестанно да викаме към Бога и в църквата, и у дома. Да, ние сме толкова слаби и окаяни, че дори не можем да се осъзнаем като грешници, ако Бог не пробуди в нас това съзнание.

И тъй, слушатели, в дните на поста нека най-вече си припомняме и осъзнаваме всички извършени от нас грехове; нека се съкрушаваме и плачем пред Бога, че сме окаяни грешници, за да очистим така душата си от греховната сквернота чрез покаяние и да се осветим чрез причастяване със Светите Тайни. В това е цялата сила на поста, с това най-вече трябва да се занимаваме сега. Да, светият пост ще бъде за нас свят само тогава, когато осъзнаем себе си като грешници; безполезно ще бъде нашето постене, безполезна ще бъде и нашата молитва, ако не осъзнаваме себе си като такива.

Господи! Чуй молитвата на недостойния Твой раб и на всички тези Твои раби; дай на Твоите раби сърдечно съкрушение и болка за греховете, с които са прогневили Тебе, своя Творец; дарувай им Твоята благодат, та подбуждани и подкрепяни от нея, да си припомнят злите си дела и всичко това със страх Твой да изповядат пред своя духовен отец. Амин.

Протоиерей Родион Путятин, Проповеди, Издательство "Благовест", Москва, 2000.

Превод: прот. Божидар Главев