Мк. 2:1–12
Евр. 1:10–2:3

Апостол Павел говори за Господа Иисуса Христа, че Той е несравнимо по-висш от ангелите, защото „кому от Ангелите някога Бог е казал: "седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти“ (Евр. 1:13). В същото време за ангелите ни е открито, че в някои отношения те са по-висши от човека, че „на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец Небесен“ (Мат. 18:10), че са много силни и в миг могат да се пренасят от място на място, че са утвърдени във вярност към Господа и вече не могат да отпаднат от Него. И ето, оказва се, че тези велики същества са само „духове служебни, провождани да служат на ония, които ще наследят спасение“ (Евр. 1:14). Могъщи и безплътни, те трябва да служат на нас, грешните, плътските, постоянно препъващи се и отстъпващи от Бога!

А за нас самите да прислужваме, да угаждаме на някого – това е тежък, понякога непоносим кръст! Да постъпиш на работа като прислужник мнозина смятат за нещо несъвместимо с човешкото достойнство. Но ангелите – по-чисти и по-мъдри от нас – служат! И правят това с най-голяма радост и с най-голямо усърдие. И тук няма нищо удивително.

Кой всъщност придобива и се обогатява: този, на когото служат, или този, който служи? Този, на когото служат, понякога служи само на собствените си страсти, от което само губи и нищо не печели. А този, който прислужва – колко такт, внимание и търпение придобива! Той трябва да отгатва желанията на господаря, да усеща кое му е приятно и кое го дразни. Истинският слуга наистина се уподобява на ангел: не виждаме него, а само делото му – виждаме помощта и подкрепата в нужния момент. И това е признак не на слабост, а на сила. Колко често послушната кротка жена, която във всичко угажда на мъжа си, всъщност тайнствено го управлява. И колко примери знаем от историята и литературата как умен роб, до най-малка подробност познаващ своя господар, всъщност властва над него.

В житията на светиите намираме примери от още по-висш порядък. Един постъпил на служба при странстващ комедиант-безбожник и с дълготърпение го довел до вярата. Друг много години служил на разслабен, жесток и неблагодарен човек — и също го обърнал. Тук можем да си припомним и Самия Господ, Който умива нозете на Своите ученици. А днес в Евангелието четем как няколко приятели решили да послужат на своя болен другар: донесли го и през покрива го спуснали пред нозете на Христа. Благодарение на тяхното усърдие колко много добро се извършило: и болният получил прошка на греховете и изцеление, и всички видели славата Божия.

Затова нека не се гнусим от делото на служението на човека, а да го ценим и да се радваме, когато Господ ни повери това много трудно и наистина ангелско дело.

Протоиерей Вячеслав Резников, Полный круг проповедей на ежедневные Апостольские и Евангельские чтения.

Превод: прот. Божидар Главев