„Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост“ (Марк 9:29).

Днешното евангелско четиво разказва за това как Иисус Христос изцелил един бесноват, когото учениците Му не могли да излекуват. Когато Иисус Христос слязъл с учениците Си от планината след Своето Преображение и отишъл при народа, към Него се приближил един човек, паднал на колене пред Него и казал: „Учителю, доведох при Тебе сина си, хванат от ням дух: дето и да го прехване, тръшка го, и той се запеня, и скърца със зъби, и се вцепенява. Говорих на учениците Ти да го изгонят, ала не можаха“ (Марк 9:18).

Иисус Христос заповядал да доведат при Него бесноватия и когато го довели, Той запретил на беса и бесът излязъл, а момчето оздравяло – изцелено било в същия час. По-късно учениците попитали Иисус Христос насаме: „Защо ние не можахме да го изгоним?“ Иисус Христос им отговорил: „Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост“ (вж. Марк 9:9–29).

Има телесни болести, от които не можеш да се избавиш без пост и молитва, защото те са свързани с болестите на душата. Тялото на такива болни страда, защото страда душата; тялото им е немощно, защото душата им е немощна. А и при кои телесни болести душата не страда? И кои от тях не зависят до голяма степен от нея? Ето защо при телесните болести постът и молитвата са добри, полезни, нужни, а в някои случаи и необходими. Облекчавайки душата, постът и молитвата дават облекчение и на тялото. „При весело сърце лицето цъфти“ (Прит. 15:13 - слав.)

Ако при телесните болести постът и молитвата са добри, полезни и понякога необходими, то още по-полезни, по-нужни и по-необходими са те при немощите и болестите на душата. Без пост и молитва не можеш да се избавиш от нито една душевна или сърдечна болест. Постът и молитвата са единственото и най-сигурно лекарство за всякакви такива болести. Под пост тук се разбира не някакъв изключителен, а обикновен, прост: умерен прием на храна и питие, въздържание от сетивни наслади, от светски развлечения, от празни разговори – с една дума, такъв пост, който да ни помага да се молим. Да, постът помага на молитвата; при пост е по-леко и по-удобно душата да се възнася към Бога и да беседва с Него.

Постът помага на молитвата, а молитвата помага на вярата. Лесно вярваш в Бога и вярваш на всичко божествено, когато се молиш на Бога, когато с душата си се издигаш към Него и с ума си беседваш с Него, когато прекланяш колене пред Него и простираш ръце към Него. При сърдечна молитва към Бога е невъзможно да не вярваш в Него с цялото си сърце. А за вярващия всичко е възможно. Коя болест няма да премине, няма да утихне, когато, молейки се на Бога, прибегнем към Него с вяра?

Дори ако сърдечна болка или телесна болест притискат душата и тялото ти като планина, и те ще преминат при твоята сърдечна и пламенна молитва към Бога.

И така, ползвай тези лекарства за своите болести: ако някога ти е тежко на душата или ако тялото ти страда от нещо – наложи си умерен пост и се заеми с молитва.

Застани пред Спасителя и Му кажи: „Господи! Душата ме боли, аз скърбя, мъча се и често страдам от греховете си; боли ме и тялото, често отслабвам, изнемогвам и страдам; положих усилия да се избавя от недъзите си, много средства опитах и нищо не помогна. Към Тебе прибягвам, Ти ми помогни!“

Така се моли за себе си. По същия начин се моли и за другите, които и да са те: син или дъщеря, брат или сестра, или други – близки или чужди, за които страдаш духом. Моли се, когато те са болни душевно, когато се държат зле и вършат грехове, когато живеят в неверие, в разврат, в разсеяност и безгрижие, или когато страдат от някакви телесни болести и недъзи! Моли се! Няма болка, няма болест в нас или в другите, при която постът и молитвата да не биха помогнали на нас и на тези, за които се молим и постим. Амин.

Протоиерей Родион Путятин, Проповеди, Издательство "Благовест", Москва, 2000.

Превод: прот. Божидар Главев