„Пред погибел гордост върви, и пред падение – зъл помисъл” (Прит. 16:18 - слав.).

Затова не допускай зли помисли и няма да има падения. А в същото време за какво най-вече небрежат хората? За помислите. Позволяват им да се щурат, където и както им е угодно, и изобщо не се сещат да ги насочват към разумни и полезни неща.

И в цялата тази суматоха вътрешният враг се прокрадва, влага зло в сърцето, прелъстява го и го склонява към това зло. А човекът сам не забелязвайки това, се оказва готов да върши зло. И застава пред избора: или да остави сърцето да бъде сковано от злото, или да се бори това да не се случи. Но скръбната вест тук е, че с второто никой не се захваща, а всички като вързани на синджир вървят след злото.

Мысли на каждый день года

Превод: прот. Божидар Главев