В наше време, когато наблюдаваме събитията по целия свят, оставаме с впечатлението, че адът е опразнен и всички негови обитатели са прескочили от там при нас. Тъмните сили, без да се крият, вършат всичко, което си поискат. Тази поквара се случва на всички нива, във всички държави, и понякога душата се изпълва с ужас. Как да не се отчайваме в такава ситуация? Как да си обясним всичко това и как да не се поклатим в нашите времена?

Всичко това не просто се случва, а за него се говори открито още преди да се е случило. Тези хора разкриват какво вече са направили (неща, за които по-рано се носеше най-строга отговорност) и какво тепърва ще направят. А защо не се боят да разкриват плановете си? Защото вече са завзели властта във всички сфери. Е, почти във всички – в духовната сфера още не са я взели напълно, макар отчасти и там да са успели. Но финансите са при тях, медицината, образованието, медиите и т.н. Ключовите лостове са в техни ръце чрез фигури на ключови позиции. Съответно те виждат, че всичко се движи по техния план, вече не се боят от нищо и вярват, че нищо не ги заплашва, че вече няма кой да ги подведе под отговорност.

Освен това опитайте се да докажете всичко това. Малко ли неща се говорят или пишат? В едно списание ("The Economist"), постоянно се дава планът за годината. Те просто вече не се страхуват. Освен това отчасти по този начин те снемат от себе си своя дял от отговорността. Един вид казват: „Ние нали ви предупредихме, а вие нищо не направихте, нищо не предприехте в своя защита.“

Защо те са силни? Защото ние сме слаби. Те са много активни в злото. Това им дава сила, защото са на страната на злото. А ние сме много пасивни в доброто, трябва да си го признаем. Не преминавам към личностни квалификации, има различни конкретни случаи. Не може да се каже за всички на сто процента, но в общата си маса ние правим много по-малко добро, отколкото те вършат зло. Имаме по-малко усърдие в доброто, отколкото те в злото. Ако тяхното „висше началство“ им нареди нещо, те веднага тичат, раздават се и действат. А при нас не е така.

Съответно и Господ няма да търпи вечно това положение на нещата. Той ни даде всичко, за да процъфтяваме. Но как можем ние да владеем света или страната, когато не владеем собственото си семейство, собствената си душа? Най-важното е, че не владеем душите си, а само някаква малка част от тях. Основната маса хора дори не проявяват стремеж всеки сам да стане господар на себе си. А ако аз не съм господар на себе си, тогава някой друг ще ми бъде господар. „Свято място празно не остава“ – ето откъде идва всичко.

Как тогава психологически да оцелеем в цялата тази поквара? Пътят се превзема и извървява от ходещия, както казват. Един човек споделил: „Отче, страх ме е, не знам дали ще стигна“. „Ще стигнеш”. „А защо мислите така?” - „Защото те е страх, но вървиш“. И действително е така. Човек се страхува, но се моли, прави нещо, върви напред и напред, и дори да куца и с двата крака, той все пак върви.

Ако човек е с Господа поне в някаква степен, Господ е казал: „Който дохожда при Мене, няма да го изпъдя вън“ (Иоан 6:37). Ако човек наистина се опитва да даде най-доброто от себе си, Господ няма да го остави. Мисля, че всички знаят какво трябва да правят, но все нещо не се получава. Но Господ ще покрие това, стига човек да не се самооправдава.

Помните ли човека, който зарови таланта си? Той каза: „Знаех, че си жесток човек, жънеш, дето не си сеял... уплаших се и скрих таланта ти; ето ти твоето“ (виж Мат. 25:24). И какво му отговаря Господ? Това трябва да се осмисли много добре. „Лукави и лениви рабе“ (Мат. 25:26). Тоест, когато човек го мързи, той се опитва да намери оправдание. А ако няма оправдание, започва да лукавства. Но му се казва: „С твоите уста ще те съдя“ (Лука 19:22). Затова по-добре да кажем: „Господи, прости ми, не се получава. Старая се, помогни ми, помогни ми, помогни!“ И Господ, виждайки усърдието на човека, задължително ще му помогне. Никога няма да го остави.

Чувал съм да казват, че съотношението на светлите и тъмните сили не е задължително едно към едно. И че ако човек е с Господа, той може да се противопостави на цели пълчища от силите на мрака. Защото Бог е с нас. Само че тук зависи доколко този човек е с Господа. Всички ние най-общо казано сме с Господа.

Да вземем апостол Петър - Господ беше до него. Той извади меч и отсече ухото на един от слугите. И какво, Господ защити ли го тогава? Той му каза: „Тури ножа си в ножницата“ (Иоан 18:11). Тоест апостол Петър предприе това не по заповед. Значи въпросът е: какъв беше мотивът му? От какво беше движен Петър? Ще кажа и доброто, и лошото. Доброто е, че той наистина обичаше Господа (доколкото можеше, не на сто процента, но колкото му стигаха силите). Мотивът му беше отчасти благороден. Но втората част беше от гордост. А там, където има гордост, знаете, „Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат“ (1 Пет. 5:5).

Всички сме с Господа – и разбойникът отдясно, и този отляво бяха с Господа. Разпнатият Господ беше до тях. Но доколко ние сме готови да Му се подчиним? Да вземем светиите – те не са еднакви по своя ранг и сила. Както пише апостол Павел: „Звезда от звезда се различава по блясък“ (1 Кор 15:41). Също и ангел от ангел и светец от светец. Имало един светия, който толкова строго постел, че ядял пръст и пиел вода, а друг решил да му подражава и едва не се отровил и не си отишъл от този свят. Тоест това, което може един светец, невинаги го може друг. Светиите всъщност много се различават помежду си.

Така че да, има го това, че един може да победи пълчища, друг може би малко по-малко, трети само два бяса, а някой само един. Всички сме с Господа, разбирате ли? Но доколко сме с Него – това е другият въпрос. В това отношение най-важното е човек да не се надценява. И подценяването е лошо, и надценяването е лошо. Както е при вдигането на тежести, трябва адекватно да прецениш дали ще успееш. Може ли цар с десет хиляди да победи цар с двадесет хиляди? Изправен си пред въпрос. Първо помисли, после се посъветвай и прецени можеш или не можеш, и чак тогава действай. Така е и тук.

Прот.Александр Проченко. Лекции

Превод: прот. Божидар Главев