„Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен.”

Иоан 3:16

В общия смисъл на думата целият живот на Спасителя Христос, слязъл на земята заради нас човеците и заради нашето спасение, бил кръст, при това кръст много тежък за Него, макар и спасителен за нас.

Кой би могъл да измери всемирния и целожизнен кръст, понесен от Началника на нашето спасение? Кой би могъл да измери тежестта му? Кой би могъл да изчисли множеството разнообразни кръстове, от които той е съставен, както море от капки вода? Този кръст е носен не само от Иерусалим до Голгота с помощта на Симон Киринеец. Носен е и от Гетсимания до Иерусалим, и до Гетсимания още от Витлеем. Целият живот на Началника на нашето спасение бил един кръст и никой не се докосвал до неговата тежест, освен за да я увеличи още повече.

Той изтъпка, както се изразява пророкът, жлеба на Божията ярост и никой от народите не беше с Него (вж. Ис. 63:3).

Дълго носил Иисус Своя кръст, като да не чувствал неговата тежест, но накрая тежестта на този кръст Го съкрушила в самото предверие на Голгота, в Гетсиманската градина. Тук вече Той не скривал тежестта на Своя кръст, която съкрушавала душата Му: „душата Ми е прескръбна до смърт,” (Мат. 26:38), казва Божественият Страдалец на Своите ученици. И молитвеното събеседване с Единосъщния Отец не Го освобождава от страданията, а Го удържа под тежестта им. „Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша, обаче не както Аз искам, а както Ти”. (Мат. 26:39). Този, Който държи всичко с мощното Си слово (вж. Евр. 1:3) сега Сам има нужда да бъде подкрепен от ангел (вж. Лука. 22:43).

Нашето слово изнемогва, братя и сестри, когато съпровождаме Великия Страдалец от Гетсимания до Иерусалим и Голгота, от вътрешния кръст до външния. Но извършваните днес от Църквата тайнодействия предначертават този път и този последен кръст. Той е толкова болезнен, че слънцето не могло да го гледа и толкова тежък, че земята се потресла под него!

Той претърпял в чиста непорочност всички мъчения, вътрешни и външни, извънмерно тежки и унизителни, и претърпял всичко това като награда за извършените благодеяния. Страдания на Всесветия от пребеззаконните, на Твореца от тварите! Да страда Той от недостойните, неблагодарните, заради самите виновници за тези страдания, да страда за слава Божия и да бъде оставен от Бога – каква неизмерима бездна от страдания!

Боже наш, Боже наш, защо си оставил Своя Възлюблен! Да, Господи, Ти си Го оставил за малко, за да не оставиш завинаги нас, които оставихме Тебе!

Отсега Той се възцарява, облича се с величие, препасва се с могъщество и утвърждава вселената, за да се не поклати (срв. Пс. 92:1). Възнесъл се от земята чрез кръста, Той простира кръста на земята и всички привлича към Себе Си на небето.

Какво да Ти въздадем, Всеблагий Началниче на нашето спасение за всичко, което Си направил за нас?

Братя, Христос пострада за нас, като ни остави пример, за да вървим по стъпките Му (вж. 1 Петр. 2:21). Ние съгрешихме, а Той пострада за нас, заради нашето спасение, та като понасяме страданията за своите собствени грехове да станем съучастници в Неговите спасителни страдания.

Има „мъдреци”, които си мислят, че целият ни живот трябва да се заключава в непрестанни развлечения и удоволствия. Какви са те, ако не врагове на Христовия Кръст, които желаят да обезсилят Кръста Христов (1 Кор. 1:17)?!

Ако само Христос е и живот вечен, и път към този живот (Иоан 14:6), то как могат те да достигнат до живота в Христа, ако не вървят по Неговия път?! Може ли членовете на Църквата, която е Тяло Христово, да пребъдват в покой и безгрижие, когато Главата на това Тяло, Самият Христос е изпонаранен и съкрушен?! Може ли членовете да изпадат в забрава и да се предават на шумна радост, когато Главата понася смъртни болки?! Може ли те да се опиват от пълната чаша на светските удоволствия, когато Тя изпитва жажда и вкусва оцет?! Може ли те да живеят за света и за плътта, когато Тя предава Своя дух Богу?!

О, човече, привлечен от благодатта на своя Господ на небето, но по плът потънал в този свят! Не отказвай да участваш в страданията Христови на земята, за да се възрадваш и възтържествуваш в свое време с Него на небето (1 Петр. 4:13)! Амин.

Святитель Феофан Полтавский, Жизнеописание, проповеди, письма.

Превод: Свещ. Божидар Главев