Истинският покой на Съботата от Бога благословена, в която Господ си почина от Своите дела — удържайки победа над смъртта за спасение на света, — този истински покой вече завърши, и услади както взора, така слуха и сърцето на всички с това, че при извършването на Тържеството, ние видяхме, чухме, и почувствахме радостното за сърцето; защото нашите очи видяха светлината, сияеща от свещите, подобно на огнен облак, носена пред нас в нощния мрак; слухът се изпълни през тази нощ със словото (Божие), с псалми, песнопения и песни духовни, които, вливайки се в душата като радостен поток ни преизпълниха с благи надежди, и нашето сърце, идвайки до възхита от чутото и видяното, и възнасяйки се чрез чувственото към духовното, предвкуси неисказаното блаженство, така че благата от този покой, удостоверили ни с неизречена надежда за получаване на приготвеното, ни послужиха като образ на онези блага, които око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат (1 Кор. 2:9).

Доколкото тази светла нощ, сляла свещената светлина с утринните лъчи на слънцето, състави един непрекъснат ден, който не бе разделен дори и от най-малък промеждутък от мрак, то нека размислим, братя, за пророчеството, възвестило, че тоя ден е Господ сътворил (Пс. 117:24). Нe тежко или трудно за изпълнение дело ни е заповядано в този ден, но радост и веселие. Затова и пророкът добавя: да се зарадваме и да се развеселим в него (Пс. 117:24).

Какъв лек подвиг! Какво нетрудно задължение! Кой ще се забави да изпълни такова повеление? Кой не би счел за вреда дори най-малкото забавяне в това занятие? Веселие и радост — ето го предписанието, ето го задължението! Чрез тях се полага предел на осъждането заради греха. Мъдростта е изрекла, че в деня на веселие забравят за бедствието. Днешният ден ни кара да забравим първата, произнесена върху нас присъда или по-скоро, не само ни кара да я забравим, а просто я е унищожил, защото съвършено е изтрил всеки спомен за нашето осъждане. Тогава бе казано, че с болки ще раждаш деца (Бит. 3:16), а сега раждането е безболезнено. Тогава роденото от плът било плът, сега роденото от Духа е дух. Тогава ние сме се родили като синове човешки, а сега се раждаме като чеда Божии. Тогава сме изпаднали от небето на земята, сега Небесният и нас е направил небесни. Тогава чрез греха се е възцарила смъртта, сега животът отново е получил власт чрез правдата. Тогава един отвори входа на смъртта, сега чрез Единия отново се въвежда животът. Тогава чрез смъртта отпаднахме от живота, сега чрез живота се унищожава смъртта. Тогава от срам се скрили под смоковницата, сега със слава се приближават към дървото на живота. Тогава заради непослушанието били изгонени от рая, сега заради вярата биваме въвеждани там. Отново ни се предлага за наше наслаждение плодът на живота, според желанието ни. Отново райският извор, разклоняващ се на четири Евангелски потока, напоява цялото поле на Църквата и браздите, прокарани с ралото на учението от Сеяча на словото в нашите души, наливат плод и дават обилна жътва на добродетели. И какво остава за нас да правим след всичко това? Какво друго освен да скачаме подобно на планините и хълмовете, за които е възвестил пророкът, казвайки защо скачате, планини, като овни, и вие, хълмове, като агнета (Пс. 113:6)?!

И така, елате да се повеселим в Господа! Той съкруши силата на врага и издигна за нас победното знамение на Кръста, като порази противника.

Да възкликнем с онзи радостен глас, с който обикновено възкликват победителите над труповете на победените. Защото паднаха вражеските пълчища и сам имащият власт над злото демонско войнство е победен, изтребен и превърнат в нищо, така че да извикаме:

Нашият Бог е могъщ Повелител и Велик Цар над цялата земя! Той е благословил венеца на годината на Своята благост и ни е събрал за това духовно ликуване в Христа Иисуса Господа, Комуто слава во веки! Амин.

Святаго Григория Нисскаго, На святую и спасительную Пасху. Журнал „Христианское чтение”, СПб, 1839 г., Часть II., с. 47-51.


Превод: Свещ. Божидар Главев