Въпрос: Колко пъти в годината трябва да се причащават православните християни?

Отговор: Светата Църква е узаконила християните да се причащават през всичките четири поста, но за неграмотните селяни и миряни, които се трудят с ръцете си, е определила да се причащават непременно поне веднъж годишно около Светата Пасха, тоест през Великия Пост, и да се боят от непричащението като от смъртен грях на непослушание.

Нека човек да изпитва себе си, и тогава да яде от хляба и да пие от чашата (1 Кор. 11:28), говори апостолът.

Въпрос: Как човек да изпитва себе си?

Отговор: Ето така:

Преди да пристъпи към Светото Причастие да помисли: изповядал ли е греховете си напълно и без нищо да утаи? Съжалява ли за своите грехове, плаче ли, кае ли се за тях? Има ли твърда решимост и намерение да не се връща към греха и да се пази от всяко грехопадение? Не таи ли вражда към някого? Подготвил ли се е с пост и молитва? Така трябва човек да изпитва себе си и тогава да яде от хляба и да пие от чашата.

Апостолът казва също и: Защото, който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне (1 Кор. 11:29).

Въпрос: Какво значи да „не различава тялото Господне”?

Отговор: Не различава тялото Господне онзи, който не е изпитал себе си, както бе обяснено по-горе.

Не различава онзи, който не се е подготвил с пост и молитва и не се е примирил с брата си.

Не различава онзи, който пристъпва като към обикновен хляб и вино, а не като към Бог. Такъв яде и пие своето осъждане, не различавайки Тялото Господне.

Не различава и онзи, който пристъпва без страх, без умиление и без смирение, без вяра и без надежда за спасение, и без любов.

За да се причастиш достойно вложи в ума си това разсъждение и мислено кажи към Господа:

Недостоен съм, Господи, не само да се причастя със Светите Твои Тайни, но дори да погледна на предивната и свръхестествена Твоя Трапеза, но пристъпвам не поради пренебрежение, а защото се надявам на Твоята неизказана благост, защото Си дошъл не заради праведните, а заради грешните.

Дръзвам да се причастя, за да не би като се отдалечавам от Твоето общение, да бъда похитен от духовния звяр-вълк.

Дръзвам да пристъпя към Причащение, надявайки се на Твоите премилостиви думи, Господи, които Си изрекъл с Твоите пречисти уста: Хлябът, който слиза от небето, е такъв, че който яде от него, не ще умре. Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; (Иоан 6:50-51). И още: Истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден (Иоан 6:53-54).

Надявайки се и несъмнено уповавайки се на тези Твои думи, се причащавам, с ясното съзнание, че си казал всичко това не към светиите и праведните, но към грешните и неоправданите. Защото в Евангелието не четем: Рече Господ към учениците си, които бяха свети и праведни, а четем: Рече Господ към иудеите, които бяха дошли при него, тоест които бяха подобни на мен грешници. И понеже Си казал това към грешниците, то и аз грешният, чувайки това и предавайки се на Твоето превелико милосърдие, ям Твоето Тяло и пия Твоята Кръв.

Исповедание грехов генеральное. О причащении Святых Таин.

Вопросы и краткие ответы о вере и о прочем, необходимом для знания християнина.

Превод: Свещ. Божидар Главев