5. Но дори да оставим този „най-голям между родените от жени” (вж. Мат. 11:11; Лк. 7:28), който се издигнал на такава висота, без изобщо да се занимава с тази „водеща към Бога ученост”, защото той дори не е чел Свещените книги, ако дори, както казах, го оставим за момент, защо Съществуващият преди всички векове, Явилият се след Иоан и дошъл в света, за да свидетелства за истината, да обнови Божия образ в човека и да го възведе към небесния първообраз, защо Той не е посочил път за възход чрез прийомите и методите на външната философия?

Защо Той не казал: „Ако искаш да бъдеш съвършен, заеми се с външна философия, постарай се да овладееш науките, натрупай знания за съществуващото”, а казал: „продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене” (Мат. 19:21)? Защо Той не ни е разяснил какво са аналогиите, фигурите на речта, количеството, постоянните приближавания и отдалечавания на планетите и не разрешил загадките на природата, за да изгони от душите ни мрака на незнанието? При това за ученици призовал рибари и неграмотни и прости селяни, не мъдреци, а целта била „да посрами външните мъдреци” (срв. 1 Кор. 1:27), както говори Павел. Защо Той посрамява онези, които както някои казват, идват при Него? Защо даже „мъдростта им превърнал в безумие” (1 Кор. 1:20)? Защо „благоволи да спаси вярващите с безумството на проповедта” (1 Кор. 1:21)? Не затова ли, защото „светът със своята мъдрост не позна Бога”  (1 Кор. 1:21)? Защо учените, за които разказваш, когато Словото Божие дошло в плът, ставайки за нас „Божия премъдрост” (1 Кор. 1:24)^[1], когато изгряла Светлината, „която просветява всеки човек, идващ на света” (Иоан 1:9), когато според върховния апостол, „развидели се деня и зорница изгря в сърцата ни” (2 Пет. 1:19), в сърцата на вярващите, защо и самите те (учените) още се нуждаят от ръкотворна светлина, от науката на външните философи, която да ги води към богопознание, а другите, решили в мълчание и чрез овладяване на помислите да очистят себе си, и чрез непрестанна молитва да се прилепят към Бога, те увещават, като им предлагат да се състарят напразно, седейки пред опушен светилник^[2]?

6. Нима никога не им е идвало наум, че устремявайки се към дървото на знанието и вкусвайки от него, сме отпаднали от божественото място на блаженството? Не пожелавайки по заповедта „да го обработваме и да го пазим” (Бит 2:15), ние сме отстъпили пред лукавия съветник, промъкнал се чрез измама и прелъстил ни с красотата на познанието на добро и зло. Видно е, че той и днес на онези, които не искат да обработват и да пазят своето сърце под ръководството на отците, обещава точно познание за многоподвижните и взаимноуравновесяващи се небесни сфери с техните свойства - познаване на добро и зло, защото доброто не е в природата на това познание сама по себе си, а в човешките намерения, заедно с които и знанието се насочва в определена посока.  По тази причина аз бих нарекъл едновременно и добро и зло навиците и одареността в многоезичните наречия, силата на красноречието, знанието на историята, откриването на тайните на природата, многосложните методи на логическите построения, многотрудните разсъждения на финансовите науки, многообразните измерения на невеществените фигури – не само защото всичко това се колебае в зависимост от мненията и лесно се изменя съобразно целите на хората, но и защото макар тези знания да са добри за упражнението на остротата на душевните очи, да се упорства в тях до старост не е добре. Добре е, ако след като се поупражнява с мярка, човек насочи старанията си към великите и непреходни предмети; тогава даже за това пренебрежение към словесните занимания и науки той ще получи немалко въздаяние от Бога. Вторият богослов^[3] затова казва за Атанасий Велики, че от външните словесни науки получил само тази изгода, че разбрал «какво не си струва да бъде разбрано», а сам този богослов, както той казва, вкусил от тях само за да ги презре и да има пред какво да предпочете Христос^[4].

7. Но лукавият, който вечно се стреми лукаво да ни отвлече от доброто, плете козни за нашите души и почти неразривно ги свързва с примки, желани за глупците, внушавайки им да виждат в това знание велика дълбина и обширност, както пък на други представя богатството, безславната слава и плътските наслаждения, та като погубят целия си живот в гонитба на тези неща, да не могат здраво да се прилепят към очистващата душата наука, начало на която е страхът Божий, раждащ непрестанна умилна молитва към Бога и спазване на евангелските заповеди, вследствие на което идва примирението с Бога, когато страхът се преобразява в любов и от страданието на молитвата, което се превръща в сладост, израстват цветове на просвещението, от което като благоухание, носещо се от обкичения с тези цветове, изхожда познание за Божествените тайни. Ето я истинската наука, ето го истинското познание, и даже неговото начало, тоест страхът Божий! Това не може да вмести никой от страстните любители на суетната философия, оплели се в дантелените й плетеници и умозрения. Защото, как страхът Божий ще може да влезе в душата и да пребивава в нея, когато тя преди това е заета, омагьосана и така да се каже, сгодена вследствие на всевъзможни и многообразни разсъждения, ако тя не посвети себе си на Бога, след като се е простила с тях, и не се изпълни с любов към Него според заповедта? Неслучайно начало на Божията мъдрост и съзерцание е страхът Божий: не се прилепяй към други богове, очиствай я от всяка сквернота и като я оглаждаш с молитва, направи я като дъсчица, пригодна да бъдат записани и запечатани върху нея даровете на Духа.

8. Василий Велики, привеждайки думите на фараона към Израил, че: празни сте вие, празни, та затова и казвате: да идем да принесем жертва Господу (Изх. 5:17), продължава: „Това е добра празност и полезна за празнуващия, лоша е празността на атиняните, които не знаели по-добро занимание освен да слушат нещо ново (вж. Деян. 17:21); с такава празност, угодна на лукавите демони и сега някои им подражават със заниманията си през целия си живот”^[5]. За да не каже някой, че св. Василий Велики тук имал пред вид само риторическото празнословие, ще прибавим и това, че на друго място той говори така, разглеждайки Соломоновия завет „да се познае мъдрост и поука, за да се разберат изреченията на разума” (Прит. 1:2): „Някои, – казва той – занимавайки се с изобретената от египтяните геометрия или ценената от халдеите астрология, или въобще лутайки се сред фигури, символи и всякакви „високи” предмети, пренебрегнали изучаването на божествените писания; и тъй като мнозина, вниквайки в тази пустота, се състарили в тези трудове, е необходимо да се разпознават ученията, за да се избере полезното и да се отхвърли безсмисленото и вредното”^[6]. Виждаш ли? Пуста, вредна и безсмислена той нарича външната ученост, математическите науки и добиваното чрез тях знание – това знание, което както ти казваш, някои хора сега обявяват за крайна цел на съзерцанието и корен на спасението! В писмо до Евстатий Севастийски св. Василий съжалява за годините, които сам прекарал в занимания с тези науки: „Дълги години пропилях в суета и почти цялата си младост погубих в празни трудове, с които се бях заел, като се стараех да усвоя ученията, обезсмислени от Бога на мъдростта. Веднъж, буквално като че събуден от дълбок сън, аз видях негодността на мъдростта „на преходните властници в тоя свят” (1 Кор. 2:6), пролях немалко сълзи над своя нещастен живот и се помолих да ми бъде дарувано някакво ръководство”^[7]. Чу ли как са наричани науката и знанието, които тези хора днес напразно се стараят да възвеличават? Имената им са суета, празни трудове, обезсмислена мъдрост, преходна мъдрост, мъдрост на този свят и неговите властници, мъдрост, погубваща богоугодния живот. Неслучайно любителят на истинската премъдрост се е разкайвал, че загубил време в занимания със светски науки, не намирайки в тях никакво ръководство към истинското знание.

<< предишна || следваща >>

Из „Триады в защиту священно-безмолствующих”, Триады І, Часть 1, 5-8. Для чего и до каких пор полезно заниматься словесными рассуждениями и науками.

Превод: Свещ. Божидар Главев

[1] За целия този пасаж гледай 1 Кор. 1:20-30.

[2] По-късно св. Григорий Палама осъждал известния византийски хуманист Никифор Григора за това, че „като изгнил, състарил се и изтощил себе си, занимавайки се с външна наука и посветил живота си на пустотата на безплодната философия”, той се лишил от благоустроението на душата, необходимо за изследването на богословските въпроси и, което е най-лошото, придобил „високомерен образ на мисълта” (Против Григора, възражение 1-во).

[3] Т. е. св. Григорий Назиански, който втори след евангелист Иоан получил почетното звание Богослов. Трети, получил това звание, е св. Симеон Нови Богослов. То не се утвърдило по отношение на свв. Григорий Синаит и Григорий Палама, макар мнозина да ги наричали така.

[4] Св. Григорий Богослов. Слово 21, 6: PG 35, 1088 В; Към Немесий: PG 37, 1554.

[5] Св. Василий Велики. Беседа на Псалом 45: PG 29, 429 А.

[6] Св. Василий Велики. Беседа 12, на Притч. 1:6: PG 31, 397 ВС.

[7] Св. Василий Велики. Писмо 223: PG 32, 824 АВ. 16.