Протоиерей Александър Дмитриевич Шмеман(1921-1983) руски богослов-модернист, участник в икуменическото движение. Основател на направлението «православен» модернизъм, известно под названието «литургическо богословие».

През 1928 г. напуснал Естония и след кратко пребиваване в Белград, се заселил в Париж през 1929 г. Завършил средното си образование в руския кадетски корпус във Версай (1930-1938), а впоследствие до 1939 г. учил във френския лицей в Карно. Следвал и в Сорбоната.

Служил като иподякон при митрополит Евлогий Георгиевски. На 22 октомври 1946 г. е ръкоположен за дякон, а на 20 ноември 1946 г. - за свещеник от архиеп. Владимир Тихоницки. От 1946 до 1951 е помощник на предстоятеля на църквата «Свв. Константин и Елена» в Кламар, Франция и редактор на епархийското издание «Църковен вестник». От 1951 г. е предстоятел на църквата «Рождество Богородично» в Пти-Кламар, Франция. От  1951 г. служи в юрисдикцията на Северно-американската митрополия. Бил е член на митрополитския съвет от 1964 до 1983 гг. От 1953 г. е протоиерей, а от 1970 г. - протопрезвитер. Основател е заедно с о. Иоан Майендорф и архиеп. Иоан Шаховски на Американската автокефална Църква през 1971 г.

Завършил е Парижкия богословски институт през 1945 г. От преподавателите бил близък с архим. Киприян Керн, с когото се запознал още преди постъпването си в института и в чиято енория бил назначен след ръкоположението си за свещеник през 1946 г., а също и с А. В. Карташев, който го направил свой приемник в преподаването по история на Древната и Източната Църква. От 1945 г. до 1951 г. е преподавател по църковна история в Парижкия богословски институт.

През 1951 г. се преместил в САЩ по покана на Свято-Владимирската семинария в Ню Йорк. От 1951 г. е доцент в катедрата по църковна история и литургика, а от 1960 г. - професор в катедрата по литургическо богословие на тази семинария; от 1962 г. до 1983 г. е неин декан.

Участва като автор в модернисткия сборник «Православие и живот» (1953). През 1959 г. защитава в Парижкия богословски институт докторска дисертация на тема «Въведение в литургическото богословие». Почетен доктор на църковните науки в Гръцкия богословски институт на Светия Кръст в Бостън и колежа Лафайет в Истън. Преподавал история на източното християнство в Колумбийския и Ню-Йоркския университети, в Обединената духовна семинария и Генералната богословска семинария в Ню Йорк. В течение на три десетилетия водел религиозно предаване по радио «Свобода».

От 1963 до 1979 гг. е зам.-председател на Руското студентско християнско движение (РСХД), а от 1979 до 1983 е негов председател. Той е един от основателите на братството "Синдесмос" и първи негов секретар. Член на «Православно»-англиканското сдружение «Св. Албаний и преп. Сергий».  Присъствал на Втория Ватикански събор (1961-1965) в качеството си на официален наблюдател. Участвал е в работата на ССЦ (в младежката комисия и комисията «Вяра и устройство»).

Дъщеря му Анна е омъжена за о. Томас Хопко, декан на Свято-Владимирската семинария в периода 1992-2002 гг.

Антимодернизм.ру

Превод: Свещ. Божидар Главев

Четете още:

• Идеологията на протопрезвитер Александър Шмеман – част 1
• Протопрезвитер Александър Шмеман за Евхаристията с цигара в уста
• От вода и дух, или за разводненото християнство
• Протопрезвитер Александър Шмеман за Евхаристията с цигара в уста
• Шмеман и кибиците
• Произход и плодове на съвременната практика на често причастяване – част 1
• „Богословието на радостта” в светлината на светоотеческото наследство
• За монашеския авангардизъм – част 1
• Богословският модернизъм в идеологията на Новото време
• “Евхаристийната еклесиология”