Свети апостол Павел в своето време уверявал: „сега е по-близо до нас спасението” (Рим. 13:11). А заради протичащите край нас събития в ума ни се поражда мисълта, че сега за нас е по-близо опасността да отпаднем от спасението. Тогава то самò като че ли се давало в ръцете на хората, а сега, макар и да не ни харесва това, можем да видим много неща, които се опитват да го изтръгнат от ръцете ни. „И тъй, гледайте, колко внимателно трябва да постъпвате: не като неразумни, а като мъдри, като скъпите времето, защото дните са лукави (Еф. 5:15–16).

Дните на този свят винаги са били лукави и ще бъдат такива, но нашият век не е ли по-лукав от предишните и не се ли изисква от нас още повече мъдрост, за да изтъргуваме това опасно време, обръщайки неговото противодействие в залог (депозит) за спасение?! У нас и вярата, и животът, и благочестието – всичко е обградено от изкушения.

От едната страна е невежеството, обръщащо буквата в догмат и постоянно разширяващо територията си; от другата страна е лъжливо насоченото просвещение, не искащо да знае дори Божествените слова, развращаващо умовете, прелъстявайки ги с призраци на истината. От две противоположни позиции ни атакува врагът на светлината и доброто, и насилва да се промъкне дори в здравата среда за да я разколебае и овладее. На намиращите се в тази среда трябва да кажем: към който край си по-близо, оттам очаквай и опасност, и стъпвай внимателно сред разстланите мрежи. Опорна точка против суемъдрието е истината: „Божието никой не знае, освен Божия Дух” (1 Кор. 2:11).

Опорна точка против невежественото суеверие е: избягвай разделението, не отпадай от единството на вярата и съумявай да намериш истината в общността на Православното изповедание и онези, които го изповядват.

Това са опасностите за вярата. Но който е чист и твърд във вярата среща и други опасности там, където е длъжен да върви, воден от вярата. У нас отвсякъде навлизат обичаи и разклащат порядките за живот и поведение, в които, не без указание свише, още от началото била облечена нашата вяра. Пазете се, да не би заради лъжовен срам да измените правилата на вярата в угода на несигурните и изменчиви правила на света! Изнамират се способи за „невинни” удоволствия, които обаче като по хлъзгава плоскост могат да хлъзнат душата в ямата на греха и страстите. Пазете се от неразсъдителни увлечения, за да не омърсите чистата си душа и непорочна съвест! Тук се изпада ту в прекалено голяма пресметливост, ту в безотговорна непресметливост, ту е налице привързаност към мимолетната мода, ту към затрудняващата всичко привързаност към веднъж установеното, ту прищявка, ту неотложна нужда, ту привличане, ту неприязън и отблъскване. Това са своего рода противоположности, пред лицето на които, за подвизаващия се в доброто може би ще е добре ежеминутно да си напомня: „гледайте, колко внимателно трябва да постъпвате” (Еф. 5:15–16). Това е опасно за живота на вярващия. За избягване на всички тези опасности правилото е едно: „Знаеш ли заповедите? Не отстъпвай от тях, макар и да трябва да положиш живота си за това”.

И духът на благочестието, многодвижен и разнообразен, подхранван от вярата и живота, и също от своя страна хранещ тях, и споделящ опасностите заедно с тях, сам по себе си изисква не по-малко внимание от подвизаващите се. Много са неговите прояви, много и разнообразни са и отклоненията от истината! Един бива пленяван повече от видимата страна, друг се увлича повече от невидимото и вътрешното. И едната и другата са спасителни, когато са свързани една с друга, но нито едната, нито другата не водят към добро, изключвайки другата. Така се ражда или лицемерие и фарисейство, или мечтателна самоизолираност. В такива случаи дори немалкият труд не дава никакъв плод и не получава никакво възмездие. За избягване на тази беда законът е един: „Върви по средата и ще избегнеш опасностите”.

И така, винаги се пазете и бъдете внимателни! Светлият вид на спасителния образ на действие е плод на единството на вярата и делата, на вътрешния и външния живот. От висотата на вярата да слизаш в живота и от вътрешното да прехождаш към външното, ето тези движения образуват кръст, който принася освещаващо и укрепяващо благословение свише и плодотворно разширява жизнения кръг на всеки човек. А така си осигуряваме завинаги благоволението на Небесния Отец, носещо вътрешно блаженство и външно доволство. Съхранете устроението на вашия живот в този вид и Бог, Който е богат на милост, ще бъде с вас. А когато Бог е с вас, всичко ще бъде ваше – и земното и Небесното. Вие сте Христови, казва апостолът, а Христос е Божий. С Него и в Него вие ставате „род избран, народ свет, люде придобити” (1 Петр. 2:9). Вие сте близки на Бога и като свои Нему сте предмет на най-непосредствена грижа, което не остава без последствия.

Това благоволяващо око на Божия Промисъл да бъде винаги над вас!

Амин.

Произнесено 30 июня 1864 г., в соборе г. Шуи

„Православный крест”

Превод: Свещ. Божидар Главев