Протоиерей Георги Василиевич Флоровски (1893 – 1979) е руски богослов от модернисткото направление, основател на течението „неопатристичен синтез”, виден деятел на икуменическото движение.

Завършил историко-филологическия факултет на Новорусийския университет. Емигрирал в България през 1920 г., а след това в Чехословакия. В България става участник в събранията на Руското религиозно-философско общество, а също и на групата на „евразийците”. Участва в първия сборник на „евразийците” „Изход към изтока” (1921), но скоро напуска групата. Член-основател е на братството Св. София, но го напуска заради разногласия по повод софиологията. Участник е в Лигата за православна култура.

През двадесетте години бил близък с хората от кръга на Н. А. Бердяев. Автор на списание „Путь”. През 1925 г. става професор по патрология в Парижкия богословски институт по предложение на о. С. Н. Булгаков и В. В. Зенковски, а след войната преподава там догматическо и нравствено богословие. През 1932 г. е ръкоположен за свещеник от митр. Евлогий (Георгиевски). Бил е свещеник в храма на Руското студентско християнско движение (РСХД).

Неговият основен труд „Пътища на руското богословие” се отнася към първата половина на тридесетте и е издаден в Париж през 1937 г. В средата на тридесетте участва в комисията на Московската патриаршия по обсъждането ереста на о. С. Булгаков. Под натиска на о. С. Четвериков подписва с „особено мнение” малцинственото мнение на комисията. В мнението се казва, че осъждането на о. С. Булгаков би следвало да се счита за преждевременно и прибързано, макар неговите възгледи действително „да предизвикват голяма тревога”. Независимо от многократните призиви от страна на о. С. Четвериков да се изкаже по повод софиологията, о. Г. Флоровски запазва мълчание до края.

Твърдо било решението на о. Г. Флоровски да се съпротивлява на всички опити да бъде въвлечен в повече или по-малко значително по-нататъшно участие в комисията по въпроса за Булгаков. В някаква степен, тук вероятно се е отразила надеждата на Флоровски, че по такъв начин няма да бъде непосредствено свързвано със заключението на комисията, било то „за” или „против” <...> Четвериков умолявал Флоровски да вземе участие в съставянето на заключителния документ и даже се обърнал към неговата съпруга с молба тя да помогне в убеждаването на о. Георги. В края на краищата Четвериков заявил, че ще се откаже от председателството, ако Флоровски не спре да се отклонява от участие и тъй като Флоровски останал неумолим, Четвериков изпълнил своята закана.

През 1936 г. на Първия конгрес на православните богослови в Атина Флоровски издига програмата „неопатристичен синтез”.

Участва в икуменически срещи под егидата на Дружеството на свв. Албаний и Сергий. През август 1937 г. взема участие във Втората Всемирна конференция на движението „Вяра и църковно устройство” в Единбург. От 1937 г. редовно участва в икуменически срещи често в качеството си на делегат на Константинополската патриаршия. На Първата Асамблея на ССЦ (Амстердам, 1948 г.) бил член на православната делегация и е избран за член на централния комитет на ССЦ, а след това на неговото първо заседание, за член на Изпълкома, като остава на тази длъжност до 1961 г.

През 1948 г. пристига в САЩ и става професор и декан на Свето-Владимирската семинария, откъдето бива неочаквано уволнен през 1955 г. След това преподава в Харвардския и Принстънски университети.

От 1955 г. заема длъжността професор по светоотеческо богословие в гръко-православната семинария на Светия Кръст в Бруклин, а през 1965 г. е уволнен по искане на гръцкия архиепископ Иаков, издигнал в качеството на водещ икуменист друг кандидат.

Сред учениците и последователите на о. Флоровски са цяла поредица крупни богослови-модернисти, като например гръцкия икуменист Иоан Романидис, митр. Иоан Пергамски (Зизюлас) и др.

Антимодернизм.ру

Превод: Свещ. Божидар Главев

Четете още:

• Прот. Г. В. Флоровски срещу о. С. Н. Булгаков - нима?
• Пътищата на руското богословие