Кой ли не отишъл да срещне Господа, когато Той тържествено, като цар, влязъл в Иерусалим? И кой ли не възклицавал тогава: "Осанна на Сина Давидов"!

Но минали само четири дни и същият този народ, със същия този език, закрещял: "Разпни Го, разпни"!

Удивителна метаморфоза! Но какво да се чудим?! Не вършим ли същото и ние, когато след приемането на Светите Тайни - Тялото и Кръвта Господни - още с излизането от храма забравяме всичко: и своето благоговение и милостта Божия към нас, и започваме да се предаваме на предишните дела на самоугождение. Отначало малки, а после вече и големи, и може би още преди да изтекат тези четири дни, вече крещим, макар и не другиму: "Разпни Го!", а в това време сами разпъваме в себе си Господа.

И всичко това Господ вижда и търпи!

Слава на Твоето дълготърпение, Господи!

 Мысли на каждый день года.

 Превод: Десислава Главева