Едно от основните правила на духовния живот е да се помни, че и доброто, и злото започват с малкото. В Книга Иов се среща загадъчната дума «мраволев» (Иов 4:11 - слав.) като название на някакво необикновено същество. На нещо такова се уподобява греховната страст, която при появата си е малка и едва видима като мравчица, но ако не бъде забелязана навреме и не бъде изтръгната от сърцето, тя се превръща в лъв, който хваща жертвата си и впива зъби в нея. Тогава борбата с греха, овладял душата е трудна, както е трудно човек да се бори с хищен звяр.

Светоотеческият опит учи да не се отстъпва дори в малкото при борбата с греха и нищо в духовния живот да не се смята за незначително. Незабелязаният и неизтръгнат от душата грях е подобен на неугасена навреме искра, която може да се превърне в изпепеляващ огън. Често от неизгасен огън са изгаряли гори, а от изпаднал от пещта въглен – цели селища. Трябва да помним, че грехът е лесно възпламенимо вещество, което е скрито в душата на човека, а външните впечатления са доближен до него възпламенител.

Свети Игнатий Брянчанинов – великият учител по Православна аскетика – подчертава, че съдържанието и формата са взаимно свързани. Съдържанието намира целесъобразната си форма, а формата съхранява съответното съдържание. Ако върху стомната се образува пукнатина, водата постепенно ще изтече. Светителят Игнатий съветвал монасите да не пренебрегват външното, макар да подчертавал, че център на монашеския живот се явява придобиването на вътрешна молитва. Своята книга „Принос към съвременното монашество” той започва с описание на външното поведение, преминавайки по такъв начин от по-лесното към по-трудното. Св. Игнатий съветва отначало да се научим да се държим благопристойно, да управляваме тялото си, после да се научим да сдържаме емоциите си, а след това да преминем към сърдечна молитва, движейки се от периферията към центъра.

Нашето сърце е акропол, в който обитават благодатта на кръщението и първородният грях. За да бъде превзета тази крепост, също като на война е необходима правилна тактика на обсадата: отначало със страх Божий да се въздържаме от груби телесни грехове, а след това и от мислените. Който мисли само със силата на волята без достатъчна подготовка да съедини омърсения с най-различни впечатления и фантазии ум със страстното си сърце, ще бъде осмян от демоните. В Патерика има разказ за един стар монах, който дошъл от пустинята в града и видял някакъв млад инок да излиза от обществената баня. Старецът го отвел настрана и започнал да го увещава, че такава волност може да доведе до тежко грехопадение. Младият монах дръзко отвърнал: „За този, който е придобил чистота на сърцето, всичко е чисто”. Старецът въздъхнал и си казал: „Толкова години съм в пустинята и не съм успял да придобия чистота на сърцето. А този младок, шляейки се по баните и пазарите, си мисли, че е достигнал безстрастие”. След известно време се оказало, че опасенията на стареца не били напразни. Младият монах бил хванат в прелюбодейство с жената на градоначалника и предаден на сурово наказание, а заради него върху пустинниците легнало позорно петно.

Някои християни, предавайки се на нецеломъдрени развлечения, твърдят, че в същото това време те не изпитват никаква страст или влечение. Такива уверения са или лъжа, или самозаблуда. Преподобни Иоан Лествичник пише, че понякога дяволът за известно време се отдалечава от човека, за да загуби последният бдителността си, смятайки че вече е победил греха. По същия начин и лисицата се преструва на умряла, за да може птицата да кацне на главата й и да я взема за труп, от който може да си клъвне, но след това внезапно скача и сграбчва своята плячка.

Ние вече сме говорили за това, че съдържанието и формата са тясно свързани едно с друго и изменението на съдържанието води до промяна и на формата, а разбиването на формата води до загуба на съдържанието. В това отношение дрехите се явяват необходим атрибут на човешката нравственост. В Библията пише, че след грехопадението голотата на прародителите пораждала у тях чувство на страстност и затова Бог им дал първото облекло, направено от кожи. Отклонявайки се малко, ще кажем, че Адам и Ева до грехопадението не били голи в днешния смисъл на тази дума. Били обгърнати от Божествената благодат като с ослепителна светлина и носели одежда, направена от тази искряща и изобилна светлина. От всички същества, обитаващи райската градина и от всички цъфтящи там цветя най-прекрасен бил човекът, облян от Божията благодат. При възкресението от мъртвите хората също няма да възкръснат голи. Праведниците ще сияят като слънце, окръжени от лъчисти нимбове, а грешниците ще възкръснат в тъмно одеяние подобно на техните грехове и ще бъдат във вечен траур.

Революцията в областта на морала доведе и до революция в облеклото. Появи се нова мода. Ако за християнина едно от предназначенията на дрехата е да запази него и другите от съблазни, то новата мода има противоположна цел: да обърне внимание на тялото на човека и да разгаря похотта. Онези, които ходят полуголи и при това заявяват, че не чувстват да ги обладават страсти, лъжат сами себе си. Те са подобни на пияница, който уверено заявява, че е трезв, а земята е тази, която се клати под нозете му. Когато свенливостта бива притъпявана, благодатта се отдръпва, страстта става постоянно състояние на човека и той вече не я вижда, както рибата не вижда водата, в която плува.

На иконите ангелите са изобразени в дълги бели одеяния, а демоните – голи и черни като въглен, което означава съвършената загуба на благодатта. Особено недопустимо е човек да стои полугол в храма пред Божието лице. В Библията е казано, че свещеникът трябва да носи дълги одежди, покриващи тялото му така, че когато се качва по стъпалата на жертвеника за да извърши свещенодействие, да не открие неочаквано своята голота и така да оскърби Бога. Апостол Павел заповядва на жените да носят покривало на главите си: за неомъжените това е знак за девство, а за омъжените - знак за вярност и покорност на съпруга. По законите от онова време робините и блудниците трябвало да бъдат с непокрити глави. Апостолът пише, че жената покрива главата си и заради ангела. Ангелът-хранител се приближава към целомъдрените и присъединява своята молитва към тяхната. А към човек, които съблазнява другите, ангелът не може да се приближи, както и гълъб не се доближава до дима от огъня.

Свети Иоан Златоуст порицава жената, която отива в храма облечена в скъпи дрехи, къдри косите си и разкрасява лицето си. Такава жена мисли не за покаяние, а за това дали в храма извиква достатъчно възхищение у мъжете и завист у жените. Заедно с това св. Иоан Златоуст укорява и онези, които нарочно се обличат в изпокъсани, просешки дрехи поради тщеславие, за да ги смятат останалите за подвижници и аскети. Светителят похвалява своята духовна дъщеря Олимпиада за това, че тя се обличала просто и скромно, за да не се отличава от останалите.

Особено възмутително е, когато жената с начервени устни целува иконите и оставя по тях червени петна. Или пък когато подхожда към Светото Причастие и червилото от устните й, попадайки върху лъжичката, се смесва с Христовата Кръв.

Дрехата освен това трябва да отговаря на пола, на възрастта и на мястото, а главно - на християнското самосъзнание. В последно време за жените е станало обичайно да обличат мъжки дрехи, които плътно прилепват по тялото. Те смятат, че това е красиво, удобно и модно. Но тук има нещо друго – желанието да се покажат очертанията на тялото, нещо като графично изображение на своята фигура. Промяната на облеклото при жените от женско на мъжко, а при мъжете къдренето на косите и червенето на устните, се явява признак за загуба на усещането за своя пол, психически срив, а нерядко това е израз на извратеност. Един възрастен човек ми разказа, как когато бил дете, устроили маскарад. Родителите му подготвили за своите деца необичайни одежди. Един облекли като индиец, на друг направили маска на мечка, а него облекли в дълга женска рокля, начервили устните му, гримирали клепките му и така го подготвили за маскарада. И той си спомня, че неочаквано се почувствал жена и в душата му се пробудили някакви необичайни похотливи чувства. Никога преди или след тази случка с него не се било случвало нищо подобно. Това било живо усещане за промяна на пола у детето.

В днешно време паралелно с промяната на дрехите все повече се разпространяват извратените сексуални взаимоотношения, които като цунами заливат земята. Сега убеждават хората, че извращенията са естествени, тъй като зависели от хормоналната система. Но Мъртво море, което станало гроб за содомците с тяхната хормонална система, е вечен неразрушим паметник за това, колко мерзък е пред Бога този грях. Содом бил изпепелен от огън, който слязъл от небето. Руините му били погълнати от морето, а околната долина се превърнала в солница, където вече в продължение на три хиляди години не растат дървета, не се строят селища, бедуините не пасат стадата си и никаква риба не може да живее в неговите води. В Библията е налице подобно проклятие за мъжете, които обличат женски дрехи и за жените, обличащи мъжки.

Заповедта за целомъдрието е всеобща. То трябва да бъде вътрешно състояние на човека и да се проявява във външните неща. Християнинът трябва да бъде целомъдрен и пред хората и насаме. Без целомъдрието е невъзможно придобиването на благодатта, а без благодатта не е възможна радостта на земята и вечното спасение на небето.

Карелин-р.ру

Превод: свещ. Божидар Главев