Странни мисли идват на ум, когато човек се намира в уединение. „Ухото на безмълвника ще чуе дивни неща” - е казал един свят пустиножител. И аз в моето скромно уединение се срещам с мисли, които въздействат на моя ум със силата на жива истина.

Наскоро размишлявах за краткостта на земния живот. Внезапно животът ми се видя толкова кратък, че и останалото време от него ми се стори вече отминало. И да поживея още, какво ново ще видя на земята? Нищо.

Същите добродетели и същите страсти, които досега се явяваха пред мен в най-разнообразни костюми и действия, ще се явяват и занапред.

Точно както и досега добродетелта тихо ще се промъква между хората, пренебрегвана и гонена от тях.

Точно както и досега порокът, прикривайки се зад безбройни маски, ще мами хората и ще господства сред тях.

Двегодишният и стогодишният живот са еднакво малки и нищожни пред вечността.

Обикновено само бъдещето изглежда продължително за хората. Миналото им се вижда така кратко и мигновено, като сън от изминалата нощ.

Уединението, съединено с вникване в себе си, прави бъдещето също да изглежда кратко. Кратко е отминалото, кратко е и бъдещето!

Какво е земният живот? Път към вечността, от който трябва да се възползваш, но по който не бива да се заглеждаш встрани. Този път трябва да се извървява с ума и сърцето, без да се броят дните и годините.

Умът, бидейки озаряван от учението на истината, може да съхрани сърцето в мир, кротост, благост, търпение – накратко, в свойствата на новия човек. За това е и пустинята, и безмълвието, и манастирите. За това е и назидателната беседа и духовният съвет. За това е четенето на светите отци, за това е молитвата.

Всички християни трябва да живеят така, макар в действителност много рядко да се намират такива. Ако не можете изцяло да живеете така, живейте така поне отчасти, а недостатъците могат да бъдат лекувани със самоосъждане и покаяние.

Виждайки в себе си недостатъците си, не бива да униваме; напротив, трябва да продължим да се трудим в смирение. Прекрасно го е казал преп. Исаия Отшелник: „Славата на светиите е подобна на звездите, от които една свети много ярко, друга – по-слабо, трета – едва забележимо, но всички тези звезди са на едно небе”.

Колко поколения са се сменили по земната повърхност! И като че ли никога не са ходили по нея. До неотдавна звучаха гръмко между нас имената на известни люде, а днес вече са забравени.

Неотдавна нашето поколение стъпи на попрището на гражданския живот, а сега на това поприще стъпва ново поколение и ни изтиква от широкия кръг дейности в скромния ъгъл на остарелите и отживелите.

Човешките поколения на земята са точно като листата на дърво – сега едни, после други; погубват ги и зноят, и мразът, и самото време, вятърът ги разнася, минувачите ги тъпчат.

Гледам от моето уединение към шумния и бушуващ свят и сам на себе си и на приятелите си казвам: само едно занимание може да бъде признато за истински полезно във времето на този кратък земен живот, докато нашето дърво е зелено – да познаем Христа, Който е и подател на вечния блажен живот, и пътят към този живот.

Христос присъства в Евангелието, а Евангелието е онази градина, в която Мария, вярната душа, пребъдваща в покаяние, далеч от света и от любовта към света, може да намери Христос.

Там е Христовият гроб!

Там плачат любимите Нему, плачат пред Него и за себе си.

Письма к мирянам

Превод: свещ. Божидар Главев