Писмо до един писател

В своето обширно писмо Вие сам сте благоволил да дадете отговор на поставения въпрос, отговор, който лесно мога да разбера, но с който ми е трудно да се съглася. Вие казвате: не е нужно да се правят срещи между министрите от различни страни по въпросите на мира в света. Нека народът във всяка страна избере само няколко представители, които биха решавали въпросите за мира. Вие твърдите, че тогава светът ще избегне войните и ще се установи траен мир между народите.

А аз Ви питам: кой ще ръководи тези избори, ако не пак същите тези министри? Следователно, кой ще бъде избран, ако не пак тези министри и техните единомишленици? Ако бяхте казал: нека да поканят свещеник да освети вода там, където ще се решава въпросът за мира, да осени стените с кръстното знамение, да прекади, и едва тогава да пристъпят към преговори и съвещания, Божият народ в света би възприел Вашето предложение като оправдано обръщение към всесилния Творец, (а не към политическите миротворци, към които вероятно би счел за неуместно да се обръща).

Но не е ли по-добре да оставим на всеки разумен човек да направи това, на което го учи съвестта, а аз, и Вие, и много други, които не избират и не биват избирани, да попитаме себе си: какво ни е по силите да сторим, за да има благословен мир между хората през тази година? Ако поставим въпроса така, тогава аз отново ще се върна към това, с което православният свещеник влиза във всеки християнски дом, а то е вода, кръст и тамян. Водата – това са сълзите, кръстът – вярата, тамянът – молитвата.

Със сълзи на покаяние да умием греховете на изминалата година, с вярата да оживим душите си и да ги обърнем към светите небеса, с молитва да измолим от Господа всичко необходимо за нас и нашите братя на тази планета, тоест благословения мир между хората.

Известно Ви е, че през тази година ще порасне и даде урожай пшеницата, посята миналата година. Така и всяко наше зло, посято миналата година, ще порасне и принесе плод – проклет плод, ако не изкореним злото семе и на негово място не посеем доброто.

Да не бъде новата година като старата или по-лоша! Изкореняването на злото семе и посяването на доброто, духовно семе, се нарича покаяние. Със слово за покаяние започва Евангелието. Покайте се (Мат. 3:2) е първото слово на мълчаливия иордански пророк Иоан - Кръстителя Христов. Покайте се и вярвайте в Евангелието (Марк 1:15) е първата проповед на Христа, и едва след като минали три години в наставление на учениците във всички добродетели, Господ им открил тайното учение за света: Това ви казах, за да имате в Мене мир (Иоан 16:33). Мир ви оставям; Моя мир ви давам (Иоан 14:27). А това значи, че мирът е дар Божий и идва от Бога, мирът се дава като венец и плод на много нравствени усилия и добродетели на върха на лествицата, първата степен на която е покаянието.

Първо мир в човека, след това между хората. Кой щеше да знае това, ако не беше открито в Евангелието? Първо мир с Бога и едва след това мир с хората. Очевидно е, че не може да има мир, ако човек гледа на човека не през Христа, а през въздуха. Очевидно е и това, че всеки жив човек може да послужи за установяването на мира, може да бъде сътрудник на конгрес заради мира, без да напуска своето място и оставайки неизвестен за всички, освен за Бога.

Нека Божият Промисъл да ни дарува колкото се може повече такива тайни сътрудници в делото на мира между всички Божии чеда, у които има един праотец на земята и един Отец на небесата.

Миссионерские письма

Превод: Десислава Главева