Всяка молитва към Бога е полезна. А каква именно е ползата, това ние не знаем. Той единствен е праведен Съдия, а ние може да сметнем лъжата за истина. Моли се и вярвай.

Преподобни Анатолий Оптински (3, с. 101)

В днешно време светските хора гледат на нас, вярващите, като на юродиви, като на глупави. На тях не им харесва нашата православна вяра, нашите църковни песнопения, правила и обреди. Те се смеят презрително над всичко свещено за нас. Често [ми се случва да] слушам от вярващи, принудени да живеят сред враждебния свят, колко тежко им е да понасят постоянни насмешки, подигравки. А на мен ми се струва, че трябва да считаме за чест такова отношение към себе си. «Ако ви корят за име Христово, блажени сте, защото Духът на славата и Духът Божий почива върху вас. От тяхна страна Той бива хулен, а от ваша – прославян», е казал св. апостол Петър (1 Петр. 4:14). Ако се надсмиват над нас, ако не ни обичат, значи не сме от този свят. Не следва да се огорчаваме и смущаваме от такова отношение към себе си.

Преподобни Никон Оптински (14, с. 330-331)

Божият промисъл е непостижим за нас - защо допуска да си болен, това, разбира се, е или за наказание, или за изпитание, а може би, и за предпазване от някакви грехопадения и удържане в границите на смирението.

Преподобни Макарий Оптински (10, с. 37)

 

Грехът на осъждането или който и да е друг грях против поставената от Бога власт, е двоен грях.

Преподобни Иосиф Оптински (7, с. 271)

Вътрешните чувства не бива да се изразяват пред всеки, а ако дойде чувство на умиление, то трябва да остане съкровено: Бог гледа на сърце. Когато се молим усърдно насаме, може да даваме външен израз на умилението, само трябва да е със смирение. Сърце съкрушено и смирено Бог не ще презре.

Преподобни Макарий Оптински (10, с. 33)

Своя духовен отец трябва да чуваш от първата дума, без да го караш да повтаря казаното няколко пъти.

Преподобни Никон Оптински (14, с. 325)

Всичко идва от гордостта. Тя е главният източник на всички наши грехове, злини и бедствия.

Преподобни Макарий Оптински (10, с. 107)

Търпи заради Господа, не малодушествай. Защото ти търпиш скърби за Него, твоя Жених, Пресладкия Иисус, а не за земно щастие.

Преподобни Анатолий Оптински (3, с. 82)

Не привързвайте сърцето си към светската суета. Особено по време на молитва не обръщайте внимание на мисли за житейски неща. След молитвата, домашна или църковна, за да съхраните молитвеното, умилено настроение на душата, е необходимо мълчание. Понякога дори обикновена, наглед незначителна дума, може да наруши и прогони като птичка умилението от душите ни.

Преподобни Никон Оптински (14, с. 332)

Помненето на смъртта и ада е много полезно за душата. Помни за твоя край и вовеки не ще съгрешиш (Сир. 7:39). Впрочем паметта за райското блаженство също може да предпази човека от падение.

Преподобни Варсануфий Оптински (5, с. 211)

Кротостта и скромността е най-доброто украшение на младия.

Преподобни Анатолий Оптински (3, с. 186)

При недостиг на сили и умора може да се седи в църква. «Синко, дай си мен сърцето» (Притч. 23:26). «По-добре седейки да мислим за Бога, отколкото стоейки - за краката си», е казал светителят Филарет Московски.

Преподобни Никон Оптински (14, с. 310)

Може с дързост да се откажеш от послушанието, а може и с кротост, с молба за снизхождение към твоята немощ. Резултатът ще се окаже съвсем друг.

Преподобни Анатолий Оптински (3, с. 186)

Самото боледуване на тялото представлява очистване на душата от греховните струпеи.

Преподобни Макарий Оптински (10, с. 39)

Сега е дошло време за изпитания дали стоим във вярата. Вярата може да опази този, който горещо и искрено вярва, за когото Бог е по-скъп от всичко. Да съхрани вярата може само този, който пази себе си от всеки грях според Евангелското слово: «светлината дойде на света, но човеците обикнаха повече мрака, нежели светлината, понеже делата им бяха лоши» (Иоан. 3:19).

Преподобни Никон Оптински (14, с. 265-266)

Известно е откъде произлиза гневът. Песът, когато не му дават или му вземат къса месо, скимти и лае. Значи и ние с теб обичаме вълка в себе си.

Преподобни Анатолий Оптински (3, с. 284)

Липсата на душевен мир произлиза от нашата неустроеност, а не от чуждите страсти: другите хора със своите пороци не влагат в сърцата ни душевно безпокойство, а само ни изобличават и ни показват какво има в нас и какви са заложбите на душата ни.

Преподобни Макарий Оптински (10, с. 282)

Когато обвинявате не себе си, а другите (дори ако в тези случаи не сте били виновни, а правдата Божия изглежда сякаш е на страната на други), и роптаете срещу Бога и непостижимия Му промисъл, то вашата скръб ще се увеличи повече и няма да може скоро да се освободите от нея.

Преподобни Лев Оптински (9, с. 363)

Изповедта е духовен съд, а изповядващият своите грехове – престъпник. И както каещият се престъпник той подобава да има не само душевно съкрушение за извършеното, но и телесно да изразява своята виновност, понеже душата и тялото на човека са неразривно свързани.

Преподобни Никон Оптински (14, с. 300)

Избягвай разговорите и въобще всеки грях, а ако се подхлъзнеш – кай се, и Господ ще ти помогне, и ще станеш по-изкусен и внимателен. А главното е никога да не изпадаш във вътрешен смут.

Преподобни Анатолий Оптински (3, с. 162)

В църква е особено важно да отиваме с мирен дух; молитвата ни няма да се приеме, ако имаме нещо срещу някого или сме го оскърбили.

Преподобни Макарий Оптински (10, с. 304)

По-добре е при недостиг на време да не се прочита цялото молитвено правило, но да се прочете с внимание. В Свещеното Писание са казани страшни думи: «Проклет, който върши нехайно делото на Господа» (Иер. 48:10).

Преподобни Никон Оптински (14, с. 333)

Старай се да се храниш и живееш по-просто! Услаждането, както нравственото, така и идващото от храната, не укрепява, а разслабва.

Преподобни Анатолий Оптински (3, с. 186)

Забележките прави, тъй че да не подхранваш собственото си самолюбие, като си даваш сметка дали ти би могъл да понесеш това, което изискваш от другия. Знай кога може да направиш забележка и кога е по-добре да замълчиш.

Преподобни Иларион Оптински (6, с. 181)

Когато търсим покой, той бяга от нас, а ако доброволно понасяме всички скърби, то невидимо получаваме успокоение.

Преподобни Макарий Оптински (10, с. 421)

Ако бесовете не са посмели да влязат в свинете без волята на Иисуса Христа, как биха влезли в хората?

Преподобни Анатолий Оптински (3, с. 296)

Скърбите са добър знак; показват, че сме на тесния път. Смирявай се повече и укорявай себе си.

Преподобни Иосиф Оптински (7, с. 256)

Безмълвието е дело на отреклите се от света.

Преподобни Никон Оптински (14, с. 374)

Каквито и скърби да имаме ние, те не са скърби, а скърбички. А в света какви скърби има само: жена, деца, грижа за всичко, а при нас [монасите] - какво? Стига сме гневили Бога, трябва само да Му благодарим, защото имаме всичко наготово.

Преподобни Исаакий Оптински (8, с. 88)

Нужна е вяра, за да виждаме Промисъла Божий, действащ над нас, а не да смятаме хората за виновни, а и в какво? В това ли, че отнемат от нас онова, с което бихме могли да си навредим – честолюбието?

Преподобни Макарий Оптински (10, с. 504)

Който понася повече скърби тук, той по-лесно ще влезе във вечния живот на Царството.

Преподобни Анатолий Оптински (3, с. 121)

<< предишна || следваща >>

Опинский цветник, Москва, Благовест, 2011

Превод: Любомир Серафимов