Рядко се случва извършващото се на Неделя Православна чинопоследование, да мине без оплаквания и упреци от нечия страна. И колкото и пъти да поучаваме и обясняваме, че, действайки по този начин, Светата Църква постъпва мъдро и спасително за своите чеда, недоволните все си знаят своето. Или не слушат поученията, или тези поучения не отговарят на недоуменията им, или може би, имат свое си разбиране за този чин и не искат да се откажат от него и да чуят какво им се говори.

На някои пък им се струва, че нашите анатеми били нехуманни, на други пък, че били плашещи. Всички подобни представи могат да бъдат уважителни в други случаи, но никак не могат да се отнесат към нашия чин на Православието. Ще ви разясня накратко защо действа по този начин Светата Църква, и се надявам, че ще се съгласите с мен, че това нейно действие е съвсем мъдро.

Какво представлява Светата Църква? Това е общество на вярващи, съединени помежду си с единството на изповеданието на Богооткровените истини, единството на освещението чрез Богоустановените Тайнства и единството на управлението и ръководството на Богодаруваното пастирство. Единството на изповеданието, освещението и управлението съставлява устава на това общество, който всеки встъпващ в него член е длъжен непременно да изпълнява. Условие за встъпването в това общество е приемането на този устав и съгласие с него, а пребиваването в него е свързано с неговото изпълнение.

Вижте как се е разпространявала и разпространява Светата Църква? Проповедниците проповядват. От слушащите едни не приемат проповедта и си тръгват, други я приемат и след приемане и освещаване със светите Тайнства, встъпват под ръководството на пастирите и по такъв начин стават част от Църковното Тяло, иначе казано, въцърковяват се. Така постъпват в Църквата всички нейни членове. Встъпвайки в нея, те се сливат с всички, обединяват се, и доколкото са едно с всички останали, дотолкова пребивават и в Църквата.

От това просто указание за това как се е образувала Църквата виждате, че Тя като общество е била съставена и е като всички други общества. Така и гледайте на нея, както гледате тям, без да я лишавате от правата, които са присъщи на останалите общества.

Да вземем, например, Обществото на трезвениците. То има свои правила, които е длъжен да изпълнява всеки негов член. И всеки негов член затова е и член, защото приема и изпълнява тези правила. Ако се случи така, че някой не само отказва да изпълнява правилата, но на много от тях гледа по различен от останалите начин, и даже въстава против самите цели на Обществото, като не само сам не пребивава в трезвеност, но хули дори самата трезвеност и разпространява слухове, които могат и други да съблазнят и отклонят от нея, тогава какво прави обикновено с такива хора всяко едно общество? Отначало ги увещава, а после ги изключва от своята среда. Ето ви тук анатема! И в този случай никой не въстава срещу това, никой не укорява Обществото в нечовечност. Всички признават, че то действа съвършено законно и че, ако действа иначе, не би могло да съществува.

Защо тогава бива укорявана Светата Църква, когато действа по подобен начин? Та нали анатемата е отлъчване от Църквата или изключване от нейната среда на онези, които не изпълняват условието за единение с нея, и почват да мъдруват различно от нея, а не както са обещали, когато са встъпили в нея.

Спомнете си как е било. Явил се Арий, който нечестиво мъдрувал за Спасителя Христос, така че със своите мъдрувания извращавал дори самото дело на нашето спасение. Как постъпили с него? Отначало го увещавали и то многократно, увещавали го убедително и трогателно. Но тъй като той упорито настоявал на своето, осъдили го и го отлъчили от Църквата на Вселенски събор, като навред огласили, че този човек се отлъчва от Църквата заради нечестивото си мъдруване, тоест изгонва се вън от нашето общество. Внимавайте, не общувайте с него и подобните на него! Сами така не мъдрувайте и мъдруващите по този начин не слушайте и не приемайте. Така постъпила Светата Църква с Арий; така постъпвала след това и с всички други еретици; така постъпва тя и днес, когато се появи някой, който мъдрува нечестиво. Кажете, за какво може тук тя да бъде укорявана? Как иначе би могла да действа Светата Църква? И можеше ли да просъществува, ако не действаше така строго и не предпазваше с такава грижа своите чеда от тези, които ги развращават и погубват?

Вижте какви лъжеучения и лъжеучители биват отлъчвани: отхвърлящите битието на Бога, безсмъртието на душата, Божествения промисъл, неизповядващите Пресветата Троица – Отец, Син и Светия Дух – Единия Бог, непризнаващите Божеството на нашия Господ Иисус Христос и изкуплението ни с Неговата кръстна смърт, отхвърлящите благодатта на Светия Дух и Божествените Тайнства, които тя подава, и прочее.

Виждате ли какви предмети касае анатемата? Такива, които правят Светата Църква Църква, на които тя е утвърдена и без които не може да бъде това, което е. Следователно тези, които се въоръжават против тези истини, представляват в Църквата това, което в нашето битие са онези, които посягат на нашия живот и имущество. На разбойници и крадци никой никъде не позволява да действат свободно и безнаказано. И когато ги вържат и предадат на съд и наказание, никой не счита това за нехуманно или за отнемане на свободата им. Напротив, именно в това дело виждат човеколюбие и обезпечаване на свободата по отношение на всички членове на обществото. Ако тук съдите така, съдете така и за Църковното общество. Тези лъжеучители са именно крадци и разбойници, които разхищават собствеността на Светата Божия Църква, като развращават нейните чеда и ги погубват. Лошо ли постъпва Светата Църква, като ги осъжда, връзва и изгонва вън? И нима би било човеколюбиво, ако тя гледаше равнодушно на действията им, предоставяйки им свободата да погубват всички? Коя майка ще позволи на змията свободно да пропълзи и ужили детето й, което е малко и не разбира, че е в опасност? Ако в семейството ви се промъкне развратник или развратница и започне да съблазнява вашата дъщеря или син, ще можете ли равнодушно да гледате на техните действия и речи и, боейки се да не ви изкарат нехуманен и изостанал, да скръстите ръце, без да ги гоните вън, затваряйки по този начин за тях вратите на вашия дом?!

Така гледайте и на действията на Светата Църква, когато тя вижда, че се появят лица, които имат покварен ум и покваряват и други, и въстава против тях, като ги гони вън, и предупреждава високо всички свои чеда с: внимавайте, ето този или тези искат да погубят душите ви, не ги слушайте и бягайте от тях. По този начин тя изпълнява своя майчински дълг и следователно постъпва човеколюбиво, а по вашему – хуманно.

У нас днес много са се размножили нихилистите, спиритистите и всякакви други зломишленици, увличащи се по западните лъжеучения. Мислите ли, че нашата Света Църква щеше да замълчи и нямаше да издигне глас, нито да ги осъди и анатемоса, ако тези пагубни учения съдържаха нещо ново? Съвсем не. Събор би имало и те биха били осъдени на него и заедно с ученията си биха били предадени на анатема, а в сегашния чин на Неделя Православна щеше да бъде приложен още един пункт: на Фойербах, Бюхнер, Ренан, спиритистите и всичките им последователи – нихилисти – анатема. Но няма нужда от такъв събор, няма нужда и от тази добавка. Техните лъжеучения предварително са всички вече анатемосани в тези пунктове, където е произнесена анатема над отхвърлящите Божието битие, духовността и безсмъртието на душата, учението за Пресвета Троица и за Божеството на нашия Господ Иисус Христос.

Не виждате ли колко мъдро и предвидливо постъпва Църквата, когато ни заставя да извършваме това чинопоследование и да бъдем послушни? А те говорят, че това няма общо с нашето съвремие. Ето значи, че има общо и е съвсем актуално. Може след сто години да не бъде, но днес казваме, че ако не беше този чин на Православна Неделя, тогава той трябваше да бъде въведен и да се извършва не само в големите градове, но и във всички населени места и църкви. Да можеха да бъдат събрани всички зловредни учения, противни на Божието слово, и да бъдат широко огласени, за да знаят хората, от какво да се пазят и кои учения да избягват! Мнозина покваряват ума си поради незнание, а осъждането на пагубните учения ще ги спаси от погибел.

И така, Църквата отлъчва, изгонва от средата си, (когато се каже: „анатема” на такъв, то значи същото, което и „вън такъв оттук!”), или анатемосва, поради причините, поради които постъпва така и всяко друго общество. И тя е длъжна да върши това за да се предпази и в същото време да запази от погибел своите чеда. Затова няма нищо укорително и неразбрано в днешния чин. Който се бои от действието на анатемата, нека избягва ученията, които се намират под анатема. Който се бои за другите, нека ги обърне към здравото учение. Ако ти си православен, но не благоволиш към това действие, значи вървиш срещу себе си. А ако си загубил вече здравото учение, какво те засяга теб как постъпват в Църквата с онези, които го изповядват? Самият факт, че ти си приел да изповядваш по друг начин вярата, която държи Църквата, вече показва, че си се отделил от нея. Не записването в църковния регистър те прави член на Църквата, а духът и съдържанието на изповеданието. Независимо от това дали се произнася или не анатема над твоето учение и име, то ти вече си под нея, когато мъдруваш противно на Църквата и упорстваш в това свое мъдруване. Ако се страхуваш от анатемата, тогава изхвърли злото мъдруване! Амин.

Рукописи из кельи. Проповеди.

Превод: Десислава Главева