Писмо до двама приятели, които спорят дали болните трябва да се причащават

Единият от вас казва, че не трябва. Не трябва, защото съществува поверие, че ако болният се причасти, ще умре.

Другият пък казва, че трябва, защото е грешно християнинът да напусне този свят без Причастие.

Аз съм на страната на втория. Защото това е заповед на Църквата. Много пустинници, живеещи далеч от храмове и свещеници, се боели да умрат без Причастие и горещо се молели Богу преди смъртта да им изпрати свещеник да ги причасти. Благият Божий Промисъл изпълнявал молитвите на Своите угодници, пращал им служители на олтара, които ги причащавали със Светите Тайни. След което, озарявани от радост, те се разделяли с този свят смирено и спокойно.

Има случаи, когато някой болен сам иска да бъде причастен, но умира преди идването на свещеника, а после се връща от оня свят, приема Причастие и вече си отива безвъзвратно. Неотдавна се случи такова нещо недалеч от Кралево. Подобни случки ясно показват волята Божия.

Безумие е да се мисли, че болният непременно ще умре, ако се причасти. Множество примери говорят за обратното. Аз не веднъж съм присъствал на причащаване на тежко болни, считани за обречени. Но те са живи и до днес. Ако болните умират от Причастието, то логично би било да се смята, че здравите пък се разболяват от него. А това е безумие и богохулство. Ако се случи болният да умре след Причастие, той умира от болестта си, а не от Причастието. Просто такъв е бил Божият Промисъл за човека. Но той умира с очистена и опростена душа, примирен с Бога и хората.

Мъдрият човек мисли за смъртта, дори когато е здрав, да не говорим пък по време на болест. В това царство на смъртта няма нищо по-реално от нея. Господ казал на безумния богаташ, който правел планове, как още да забогатее: Безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане? (Лука 12:20).

Когато болният умре, горко ще се кае този, който не му е позволил да се причасти. Веднъж заболял един човек. Чул за това местният свещеник, отишъл в дома му и предложил да го изповяда и причасти. Жената на болния отказала с думите: “Не, отче, тази болест не е смъртоносна, няма нужда!” Свещеникът си заминал. Болният умрял в същата нощ. А после жена му тежко скърбяла, задето не допуснала свещеника да го причасти.

Нима не знаете, братя, че Причастието за човека е по-важно дори от всякакви помени?

Мир вам от Господа.

Миссионерские письма

Превод: Десислава Главева