Несъстоятелност на позоваванията на митр. Антоний за потвърждаване на своето учение за първородния грях на текстове от Свещеното Писание: Иерем. 31:29; Иезек. 18:2; на блаж. Теодорит и св. Иоан Златоуст. Погрешните изводи, произтичащи от това учение на митр. Антоний

Що се отнася до позоваванията на митр. Антоний на текстовете от Свещеното Писание Иерем. 31:29; Иезек. 18:2^[1] и на писаното от светите отци: блаж. Теодорит и св. Иоан Златоуст,^[2] те в никакъв случай не премахват несъстоятелността на разгледаното от нас тълкуване на апостолския израз „в него” от митр. Антоний.

В думите на пророк Иеремия: „И тогава не ще казват вече: "бащите ядоха кисело грозде, а зъбите на децата скоминясаха", но всеки ще умира поради своето собствено беззаконие.”^[3] съвсем не се твърди, че ние не сме отговорни за първородния грях. Тук се има пред вид отговорността на иудеите за техните лични грехове, заради които Господ наказвал Своя народ. Освен това тези думи на пророк Иеремия са свързани смислово с по-нататъшните му думи, където той предсказва настъпването на новозаветното време, когато ще се яви благодатта на Св. Дух, като вътрешна Божествена сила^[4], чрез която Господ ще унищожи нашата  греховност. Тогава Той ще яви Своята милост към нашите неправди, разбира се, благодарение на изкупителната жертва на Своя Единороден Син. Тогава всички наши грехове ще бъдат заличени и унищожени в Божиите очи, защото с помощта на благодатта ние ще можем да достигаме святост.^[5]

Що се касае до посочения от митр. Антоний текст от прор. Иезекиил: „Защо употребявате в Израилевата земя тая пословица, думайки: "бащите ядоха кисело грозде, а на децата зъбите скоминясаха"?... която душа греши, тя ще умре,^[6] то и тук нищо не се говори за това, че ние не сме отговорни за първородния грях, а се посочва личната отговорност на грешника, който по Моисеевия закон, трябва да бъде наказан със смърт заради тежките си грехове. При това и тези думи на пророк Иезекиил са смислово свързани с неговото пророчество за новозаветното време, когато хората с помощта на благодатта на Св. Дух ще имат ново сърце и нов дух и ще изпълняват всички Божествени заповеди.^[7]

Митр. Антоний и тук изнамира неправилен метод за ползване на текстовете от Свещеното Писание. Той избира от него цитати без връзка с контекста на речта. Така се получава несъобразност: за доказателство на своята лъжлива мисъл за това, че не сме отговорни за първородния грях, митр. Антоний привежда текстове от Свещеното Писание, които нямат нищо общо с тази мисъл. Защото в посочените от него текстове се говори за отговорността на хората за личните им грехове и за смъртта не като за изначално наказание за първородния грях, а като наказание от Бога за престъпването на закона. Другояче казано митр. Антоний смесва смъртта като наказание за първородния грях с преждевременната смърт. Но последната е само ускоряване на смъртта, с която всички ние сме наказани не за нашите лични грехове, а само заради първородния грях на Адам.

Изобщо не говори в полза на митр. Антоний и неговото позоваване на блаж. Теодорит, чиито думи ние вече приведохме при тълкуванието на еп. Теофан. Да, блаж. Теодорит интерпретира апостолския израз в него като защото. Но и еп. Теофан, както видяхме, превежда също така апостолския израз. Само че това ни най-малко не му е попречило да се позовава на блаж. Теодорит, тъй като последният, при наличието на такъв превод, учи, че смъртта е влязла във всички хора, понеже всички хора са съгрешили в Адам. Макар при блаж. Теодорит да липсват думите в Адам, те следват от всички предшестващи негови думи. Тези думи ясно свидетелстват за истината: тъй като всички са съгрешили, то и смъртта е влязла във всички хора. А този всеобщ грях, като причина за това, че биваме наказани със смърт, е могъл да бъде извършен само в Адам. Първо е трябвало да се появи причината, а след това следствието. Последното не може да действа без първото. Тази мисъл изразява блаж. Теодорит в своето тълкуване на израза в него. Ето защо това тълкувание за еп. Теофан било едно от основанията да каже: „ако вземем думите: защото всички съгрешиха… във връзка както с предходните, така и със следващите, то и в този случай преводът (защото всички съгрешиха) е необходимо да се допълва с думите: „в него”^[8].

С още по-голяма несъстоятелност се отличава и позоваването на митр. Антоний в неговото неправилно тълкуване на апостолския израз в него на св. Иоан Златоуст. Тук, както видяхме, митр. Антоний говори, че „Иоан Златоуст почти не се спира на този израз („в него”), но, приближавайки неговия смисъл към съвременното разбиране казва: „Това, да се наказва един за вината на друг, изглежда не съвсем справедливо”” (IX, 594).^[9] Тези думи митр. Антоний взима от тълкуванието на св. Иоан Златоуст на посланието на ап. Павел до Римляните. Тук великият свети отец нашироко изяснява как трябва да се разбира апостолският израз в него – и сам по себе си, и във връзка със следващите стихове до 19-ти включително. „Какво значи: в него всички съгрешиха? – пита св. Иоан Златоуст. Това, че веднага щом паднал един, чрез него станали смъртни всички, дори и невкусилите от забранения плод. <…>Защото и преди закона имаше грях в света; ала грях се не смята, кога няма закон” (ст. 13) <...> И тъй, ако<…> грехът, произлязъл от нарушаването на закона, родил смърт, то как са умирали всички живели преди закона? Защото, ако смъртта имала за свой корен греха, а грехът, докато още нямало закон, не се вменявал, тогава как е властвала смъртта? Оттук е ясно, че не този грях, не грехът на престъпването на закона, а друг, именно грехът на непослушанието на Адам бил причина за общата повреда. Как се доказва това? С това, че са умирали всички и преди появата на закона. „Смъртта царува, - казва (апостолът) - от Адам до Моисей и над несъгрешилите с престъпление.  Как царувала? Подобно на престъплението на Адам, който е образ на Бъдещия (ст. 14). И тъй Адам е образ на Иисус Христос. В какъв смисъл, ще попиташ? В такъв, че както Адам за своите потомци, макар те да не са вкусили от плода на дървото, станал виновник за смъртта, която влязла в света, заради вкусването на Адам, така и Христос за вярващите в Него, макар да не са извършили праведни дела, станал виновник за праведността, която дарувал на всички чрез Кръста. Затова (апостолът), както по-горе, така и по-надолу в текста изказва една мисъл и много пъти я повтаря, казвайки: „Както чрез един човек грехът влезе в света”, и още: „поради престъплението на едного измряха мнозина” или: „дарът не е като осъждането, станало чрез единия човек, който съгрешил” или: „грехът на единия води към осъждане” (слав. прев.) и още: „ако с престъплението на един човек смъртта царува чрез него единия” и пак: „както чрез престъплението на едного и още: както чрез непослушанието на един човек мнозина станаха грешни” (Рим. 5:12, 15-19). Апостолът не отстъпва от „единия”, за да може на възражението на иудеина: „как човешкият род е спасен по заслугите на единия Христос?”, да възрази: а как целият човешки род е осъден заради непослушанието на единия Адам”.^[10]

Както виждаме, в приведените думи на св. Иоан Златоуст се доказва, че всички хора вследствие на греха на Адам се оказали съгрешили и смъртни: първородният грях е причина за всички наши грехове, чрез него ние сме осъдени от Бога на смърт. Тези светоотечески слова са насочени пряко срещу лъжливото учение на митр. Антоний, който заявява: „Хората са осъдени не заради греха на Адам…, а заради своята греховност”^[11].

И още. Св. Иоан Златоуст, имайки пред вид Богооткровената истина, че сме осъдени на смърт вследствие първородния грях на Адам, я намира за напълно съобразна с нашия разум. „А че извършилото се е съгласно с разума, (апостолът) доказал със следните думи: „Но дарът не е като престъплението. Защото, ако поради престъплението на едного измряха мнозина, още повече Божията благодат и дарът чрез благодатта на Едного Човека, Иисуса Христа, се изля преизобилно върху многото” (ст. 15). Това означава следното: ако грехът получил толкова голяма сила, при това грехът на един човек, то как няма той да бъде превъзмогнат от много по-голямата сила на благодатта – благодатта на Бога, и не само на Бога Отца, но и на Бога Сина? Това е по-съобразно с разума от първото. Ако един се наказва заради вината на друг, това изглежда не съвсем справедливо, но когато един бива спасен чрез друг, тогава всичко това става по-благоприлично и съобразно с разума. Ако се е случило първото, толкова повече е трябвало да произлезе и последното”^[12].

От приведените думи на св. Иоан Златоуст е видно, че всички те, като тълкуване на стиховете от 12-ти до 19-ти на петата глава от Посланието до Римляни, са насочени към утвърждаването на Богооткровената истина, че всички хора се наказват със смърт от Божественото правосъдие по причина греха на Адам. При това ненарушимостта на тази истина се доказва тук от ненарушимостта да другата Богооткровена истина, че всички хора се спасяват чрез благодатта на един – Иисус Христос. Първата истина трябва да бъде разглеждана при сравняване и съпоставяне с втората.

Наистина у св. Иоан Златоуст ги има думите, на които се позовава митр. Антоний: „Ако един се наказва заради вината на друг, това изглежда не съвсем справедливо^[13]. Жалко, че митр. Антоний не е привел по-нататъшните думи на св. Иоан Златоуст: „но когато един бива спасен чрез друг, тогава всичко това става по-благоприлично и съобразно с разума.”^[14]Великият свети отец, както и ап. Павел, говори за действията на божественото правосъдие във връзка със спасителното действие на божествената любов. Ако бихме говорили за първото откъснато, без връзка с второто, тогава действието на божественото правосъдие, което ни осъдило на смърт по вина на единия Адам, може да ни се стори не съвсем справедливо. Но и Свещеното Писание и светоотеческото учение никога не са допускали откъслечен поглед върху божественото правосъдие, защото последното винаги в Словото Божие и в творенията на светите отци на Църквата ни се представя разтворено в божествената любов. Двете божествени свойства винаги вървят ръка за ръка в делото на домостроителството на нашето спасение. Щом Господ произнесъл Своята присъда за наказанието на всички хора със смърт заради греха на Адам, веднага след падението на нашите прародители разтворил наказанието с божествената Си любов, давайки на хората обещанието за пришествието на земята на Спасителя на света, Който със Своята кръстна смърт трябвало да отмени действието на божественото наказание, да унищожи тази смърт и отново да ни дарува загубеното блаженство.

Ето какъв смисъл имат тези думи на св. Иоан Златоуст. Ние не бива да разглеждаме действията на божественото правосъдие извън връзката им с действията на божествената любов. Ако държим пред вид, че чрез страданията на Един са спасени всички, тогава няма да виждаме никаква несправедливост в това, че по вината на един се наказват други.

Затова съвсем напразно митр. Антоний се опитва в тези думи на св. Златоуст да намери опора за своето рационалистично мнение, че ние сме осъдени на смърт не по вина на Адам. Напротив, цялата реч на св. Иоан Златоуст от начало до край тук е насочена към анулирането на такова мнение. Да се мисли иначе, би означавало да се допусне мисълта, че св. Иоан Златоуст, чрез приведените от митр. Антоний думи, изпада в явно противоречие със самия себе си и допуска възможността, че действието на божественото правосъдие, осъдило хората на смърт по вина на Адамовия грях, не се явява напълно справедливо.

Оттук е ясно, че и последното позоваване на св. Иоан Златоуст не само не говори в полза на митр. Антоний, а опровергава неговото учение за първородния грях.

И тъй, всичко казано от нас дотук относно интерпретирането от митр. Антоний на апостолския израз в него съвсем ясно показва цялата неправилност на неговото тълкувание. В последното е изразен противен на Божественото Откровение и на светоотеческото учение рационалистически възглед, който от своя страна се явява причина за несъстоятелното учение на митр. Антоний за първородния грях. Този възглед го принуждава да поставя въпроси като: „Ние се явяваме потомци на Адам не по свое желание, защо да носим вината на неговото непослушание?”^[15]И още: „Нима осъждането на всички заради Адам постигнало хората помимо вината на всеки от тях”^[16].

Тези въпроси показват, че митр. Антоний се опасява да не би богооткровената истина, че хората са наказани заради Адамовия грях, да се окаже противоречаща на човешкия разум.

На преден план за него в случая е човешкият разум. Вместо по въпроса за първородния грях да се придържа към учението на Православната Църква, той полага в основата на този догматически въпрос своите собствени разсъдъчни построения. Божественото Откровение и светите отци ни говорят, че всички ние сме отговорни за първородния грях на Адам и затова сме били подложени на осъждане от Божественото правосъдие, което наложило по тази причина върху нас клетва и ни предало на смърт. При изяснението на въпроса, как всички ние в Адам сме станали участници в неговия грях, Св. Писание и св. отци са ни казали само: както в Адам всички сме станали грешни, така в Христа всички сме станали праведни. Само дотук, според свидетелството на Словото Божие и св. отци, ние можем да позволяваме да достигат търсенията на нашия разум, съгласувайки го с дадената Богооткровена истина. Но митр. Антоний отишъл по-далеч по пътя на разсъдъчното изясняване на тази истина. Затова по въпроса за първородния грях той подходил не от позициите на Православната вяра, а от рационалистическа гледна точка, като по такъв начин се унищожава истинското учение на Православната Църква.

Оттук естествено у митр. Антоний възникват несъобразни изводи, противоречащи не само на истинското Богооткровено и светоотеческо учение за първородния грях, но и на цялото Божествено домостроителство. Ако ние не носим отговорност за първородния грях, тогава ясно е, че ние не подлежим и на осъждане от Божественото правосъдие за този грях, тоест не подлежим на проклятие и смърт. Излиза, че Господ е предал на наказание и смърт, а после е изкупил от клетвата единствено и само Адам.

<< предишна || следваща >>

Архиепископ Серафим (Соболев), Искажение Православной Истины в русской богословской мысли.

Превод: свещ. Божидар Главев

Бележки:

[1] „Догмат искупления”, стр. 54.

[2] ibid., стр. 51-52.

[3] Иер. 31:29-30.

[4] Иер. 31:31-33.

[5] Иер. 31:34.

[6] Иез. 18:2-4.

[7] Иез. 18:31.

[8] Еп. Теофан Затворник. Толкование I-VIIІ гл. Посл. св. Ап. Павла к Римлян., стр. 310-311.

[9] „Догмат искупления”, стр. 51-52.

[10] Творения св. Иоанна Златоуста. Т. IX, кн. 2, бес. 10-я, стр. 593-594, СпБ, 1903 г.

[11] „Догматискупления”, стр. 54.

[12] Творения св. Иоанна Златоуста, Т. ІХ, кн. 2, бес. 10-я, стр. 594.

[13] Догмат искупления", стр. 52.

[14] Св. Иоанн Златоуст. Т. IX, стр. 594.

[15] „Догмат искупления”, стр. 51.

[16] ibid., стр. 51.