"Пък аз искам вие да бъдете без грижи."
1 Кор. 7:32

Сред предложенията, задълго „прославили” името на о. Александър Шмеман, е била идеята да се отмени изповедта преди Причастие. Той развивал тази мисъл в своя ключов доклад от 1971 г. до Синода на „Американската автокефална църква”, учредена, впрочем, същата година с неговите собствени усилия.

Както често се случва с модернистките идеи, аргументацията на о. Ал. Шмеман е не по-малко разрушителна за Църквата, отколкото самото предложение да се премахне Изповедта. Той считал, че Изповедта трябва да се премахне, защото прегражда пътя на християнина към Тайнството Причастие. В Православната Църква миряните се причастяват не на всяка Литургия, за разлика от свещениците, които “кой знае защо” се възприемат като посветени в особен смисъл на Бога. Това също е неприемливо за о. Ал. Шмеман, тъй като противоречи на изповядваното от него протестантско – директно Лютеровско – учение за “Всеобщото свещенство на вярващите”.

Покрай опорите на това известно отклонение от Църковното учение, о. Ал. Шмеман привежда и като че мирогледна основа под своето революционно предложение. Той разсъждава така: човек е същество цялостно и християнинът е християнин във всичко, каквото и да прави: дали се моли, или работи, вярва или се учи в университета, пости или гледа телевизия. Отец Ал. Шмеман дава съвсем нелепо определение за това, какви са основните страни на човешкото съществуване: за него това са семейството, работата, образованието, науката, изкуството и т. н. Всички тези страни на живота, тъй да се каже, трябва да са свързани с вярата и вкоренени в нея.

Разделението между светското и свещеното, земното и Църковното, о. Ал. Шмеман нарича “секуларизъм” и го обявява за вътрешен проблем на Църквата, неин, може да се каже, грях. О. Шмеман дава свое собствено определение на “секуларизма” (осветскостяването): това е, когато светската сфера на живота се мисли като автономна, ръководена от свои собствени ценности и принципи, различни от религиозните. Против такъв “секуларизъм” се и бори о. Ал. Шмеман, разрушавайки същевременно и Християнската вяра.

Докато, съгласно общоприетото значение думата “секуларизъм” - това е мироглед, основан на предпоставката, че религията и всичките религиозни съображения трябва да се пренебрегват или планомерно да се изкореняват (Merriam-Webster). Достатъчно е да си спомним тук болшевисткия декрет за „Отделянето на Църквата от държавата”, който въпреки наименованието си е предполагал не отделяне, а унищожение на Църквата.

Самият о. Шмеман по времето на своята младост, в книгата си “Историческият път на Православието”, осъждал Християнската държава и Църквата за “цезаропапизъм” и следователно, макар и приблизително е съзнавал, какво е това “секуларизация” в прекия смисъл на думата. Двадесет години по-късно той импровизира вече по друг мотив: само съвременното общество е секуларно, а до ХХ век – т. е. в продължение на хилядолетие и половина “цезаропапизъм” Православието е познавало друг, несекуларен тип общество.

Докато, навсякъде в продължение на векове ние наблюдаваме отделеност на светското от църковното. Вече не говорим за това, че съгласно светите канони духовенството няма право да се занимава с мирски и военни дела, търговия, хирургия, да участва в частни дела пред съда, да участва в политически дела. Вече само това говори, че не всички области на работата, науката и културата могат да бъдат вкоренени във вярата. Да погледнем към Древна Русия, където съществували два вида съдилища и два вида закони: светски и църковни, а и навсякъде в историята на Християнството ние виждаме непрекрачвана границата между Църквата и света. Така, че къде и кога православните са живяли в несекуларно общество? В Русия на Алексей Михайлович, след Кодекса? При Петър Първи? При Екатерина? Или може би под монголското или турското владичество?

Само националната държава на Новото време започна систематически и по принципни съображения да прекрачва границата между Църквата и света, като си присвоява църковни прерогативи и зазвзема църковно имущество. Съвременната медицина, естествените науки с техните експериментални методи, съвременната класно-урочна система на образование, Академиите и университетите – никога, още от времето на възникването си през ХVІ-ХVІІ век, не са се ръководили от християнски ценности и принципи. И по странно съвпадение в това време на сцената излизат протестантизмът и религиозният модернизъм, който си присвоява правото да се отнася религиозно към тези патологически форми на цивилизацията.

Битът, като обхващащ целия човек, о. Шмеман признава за имащ религиозно значение, а животът според вярата и заповедите чрез участието в тайнствата, той обявява за “номинално” Християнство и затова – чужд на религията. Напълно логично е, че о. Шмеман в същия доклад обявява за несъответстващи на религията просбите за помощ, с които християните се обръщат към Спасителя, Божията Майка и светиите.

Ако, според думите на св. Григорий Богослов, да любомъдърства за Бога не всеки може. Да! Не всеки. Това се придобива не евтино и не като се влачиш по земята! Кога може? Когато сме свободни от външната тиня и метеж, когато владичественото в нас не се слива с негодни и блуждаещи образи, както красотата на писмената, примесени с грозни писмена или както блеговонното миро, смесено с мръсотия, то модернизмът предлага противоположна заповед: да богословства може всеки и особено този, кайто е обременил и зацапал ума си със светски грижи, външна тиня и метежа на този свят. С какво го е зацапал? С това, че е придал на светските грижи – семейство, работа, образование, наука, изкуство и т. н. – неподобаващо религиозно значение.

Земният живот и бит о. Шмеман искал да внесе в Църквата, разбирайки своята мисия като смесване на свещеното с несвещено, затова и предлагал да се отмени Изповедта.

Религията по този начин се внася в бита, но на каква цена! Цената на премахването на религията – в самата религия, защото такава е неизбежната дан за опита да се разруши преградата между Църквата и света, изхожда ли тя от света или от Църквата.

Времето нататък е късо, та ония, които имат жени, да бъдат като че нямат; и които плачат - като че не плачат; и които се радват - като че се не радват; и които купуват - като че не притежават; и които се ползуват от тоя свят - като да се не ползуват; защото е преходен образът на тоя свят, 1 Кор. 7:29-31.

Антимодернизм.ру

Превод: Катя Тодорова