Истинската свобода

Истинската свобода е действената способност на човека, който не е поробен от греха, да избира по-доброто в светлината на Божията истина и да го привежда в действие с помощта на Божията благодат.

Измамната представа за свобода

Днес по време на светата Литургия бе прочетено, мои възлюбени братя и сестри в Христа, евангелието от Матея за изгонването от Господа на бесовете от двама бесновати и много свирепи човеци. На какво ни учи то?

„Веднъж, когато народът се притискаше към Него, за да слуша словото Божие, а Той стоеше при Генисаретското езеро, видя два кораба, които стояха край езерото; а рибарите, излезли от тях, плавеха мрежите. Като влезе в един от корабите, който беше на Симона, помоли го да отплува малко от брега и, като седна, от кораба поучаваше народа. А когато престана да говори, рече Симону: отплувай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба. Симон Му отговори и рече: Наставниче, цяла нощ се мъчихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежата” (Лука 5:1-5).

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Христос казал на апостолите да отплават от брега към дълбокото на езерото и да хвърлят мрежата отдясно на кораба, на което те Му отговорили: „Господи, цяла нощ се трудихме и нищо не уловихме. Но по думата Ти ще хвърлим мрежата.“ И когато хвърлили мрежата от дясната страна на кораба, изтеглили оттам множество риби. В края на това събитие, когато апостол Петър се удивлявал на този чуден улов — защото рибите били толкова много, че се наложило да повикат и втори кораб на помощ, тъй като и двата били пълни до ръба и дори започнали да потъват, Господ му казал: „Отсега ще ловиш човеци.“

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Когато младеж избира своята спътница в живота, когато невестата смирено отговаря „да“ на въпроса на свещеника: „Имаш ли добро и непринудено желание и твърда решимост да вземеш за съпруг този, когото виждаш пред себе си?“ – всеки път, когато някой избира един измежду мнозина, този избор е изпълнен с доверие, вяра, надежда и любов. Младите вярват, че изборът им е правилен. Бъдещите съпрузи се надяват, че съвместният им живот ще бъде изпълнен с радост, защото се обичат, защото са готови да се жертват – той заради нея, тя заради него. Но годините минават, житейските скърби се умножават и това, което някога е изглеждало леко и радостно, се оказва трудно, тежко и мъчително. Не всяка семейна двойка издържа изпитанията на брака, не всички успяват на дело да осъществят единството на душата и тялото, тайнствения съюз на двама, които са станали едно.

„Защо се грижите и за облекло? Взрете се в полските кринове, как растат: не се трудят, нито предат; а казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях“ (Мат. 6:28–29).

Бихте могли да се досетите, че ще говорим против прекомерната загриженост за облеклото и украшенията. И вече може би някои си мислят, че тази тема е твърде незначителна, за да привлече вниманието на християнското събрание в час, определен за спасително поучение.

Днес в проповедите на повечето съвременни проповедници чуваме следния обнадеждаващ рефрен: „Светиите са били хора като нас, но са били преобразени от Светия Дух...”

На днешната Неделя, първа след Неделята на всички светии, се чества паметта на всички български светии. Значи днес ние прославяме всички български светии, възнасяме молитви към всички български светии, които са просияли от нашия род през вековете.

Към една монахиня старецът отправил следните наставле­ния:

Когато постъпките и греховете на ближните те възмуща­ват и ти нарушават душевното спокойствие, ти се ръководи от следното:

Матей 10:32–33, 37–38, 19:27–30
Евр. 11:33–12:2

В Първата неделя след слизането на Светия Дух честваме паметта на всички светии.

За света животът и подвизите на светиите са непостижима тайна. Светът недоумява, когато чете за хора, които „изпитаха подигравки и бичове, а също окови и затвор, с камъни бидоха избити, с трион рязани, на мъки подлагани; умряха с меч убити, скитаха се в овчи и кози кожи, лишавани, оскърбявани и измъчвани… скитаха се по пустини и планини, по пещери и земни пропасти.“ Светът пита: „Защо е нужно това? Какъв е смисълът на този фанатизъм?“

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

В Посланието до Ефесяните чуваме следните думи на апостола. Той казва на християните да не участват в безплодните дела на тъмнината. Какви са тези дела на тъмнината? Работата е там, че още по апостолско време, а и след това, сред новопокръстените християни е имало такива, които са се увличали по всякакви окултни учения като например Кабала, особено онези, които приемали кръщение, бидейки преди това иудеи. Кабала е магическо учение, което иудеите били приели още по времето на Вавилонския плен. Това учение е дуалистично – учи за два бога: за това, че има не само Бог, наречен Йехова или Яхве, но също и друг бог – Сатанаил.

Днешният празник е също тъй велик, както празниците Рождество Христово и Пасха. Защото в деня Рождество Христово се родил Христос Господ, на Пасха възкръснал, а в деня Петдесетница Бог Отец дал на Моисей скрижалите на заповедите за всички народи и с гръмовен глас говорил тъй, че го чули огромното множество иудеи. Тези заповеди са дадени и нам за изпълнение.

Известно е, че Арменската църква многократно както в диалозите с Православната църква, така и в диалога си с други вероизповедания, категорично отхвърля определението монофизитска и предпочита да се самоопределя и заявява като миафизитска. Наскоро стана ясно, че Арменският патриарх се е обърнал към Фенер с искане да бъде възстановен междуконфесионалният диалог.

След Тайната вечеря настъпил прощалният час. И Господ Иисус Христос изрекъл Своята прощална беседа - тази чудна смес от скръб, радост и тайни, която ни разкрива душата и сърцето на Спасителя в най-важните часове от земния Му живот.

За това, че трябва с чиста съвест да се причащаваме със Светите Тайни

Братя и отци, днес е Възнесение и този празник представлява завършекът на Домостроителството на нашия Господ Иисус Христос. Защото, като извършил всичко, Той по волята на Отца се възнесъл в слава (1 Тим. 3:16) и нас възкресил заедно с Него и ни поселил на небесата (Еф. 2:6) чрез Своята света плът.

Иоан 9:1–38
Деяния 16:16–34

Господ казал: „За съд дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да станат слепи“ (Иоан 9:39). И днешните четива показват два противоположни примера за такъв съд.

Веднъж когато Иисус видял на улицата човек сляп по рождение, учениците Го попитали: „Рави, кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп?“ А Иисус отговорил: „Нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му“.