Истинското просвещение се състои в познаването на Божията воля и своята немощ
Най-добрият и действително спасителен подвиг за човешкия разум, който води човечеството към съвършенство и блаженство, може да се състои само в това – човекът безпристрастно да опознава и измерва своите сили и средства, както и немощта си за постигането на тази велика цел; да разбере възможността и да признае потребността от откровение свише, да се приближи към великата тайна на благочестието (срв.: 1 Тим. 3:16), да положи в нозете ѝ своите оръжия и своя венец и да предаде себе си в благороден плен, в свободно послушание на вярата в Бога, явил се в плът.
Поучително слово в Неделята на Слепия
„И като минаваше, видя един човек, сляп от рождение” (Ин. 9:1).
Така започва евангелският разказ, който повествува за чудото на изцеряването от Господа на слепородения. Разбира се, това не бил единственият нещастник на пътя на Господа – по това време при недостига на грижи и подслон страдащите и недъгавите от всякакъв род обикновено се събирали по площадите, до пътищата и при дверите на храма, където минавал повече народ и където имало по-голям шанс да получат съчувствие и помощ. Но от всички тези нещастни люде слепецът по рождение привлякъл върху себе си вниманието на Господа, при това в съботния ден – празникът, в който за него било разрешено нарушаването на законната почивка.
„Рабе лукави! Не трябваше ли и ти да се смилиш над другаря си?”
В дискусиите, възникаващи понякога с нашите читатели (както с верните в Църквата, така и с разколниците), често се чува следното недоумение: защо не винаги се прилага цялата строгост на закона към клирик, нарушил даден канон? Та нали щом канонът постановява: «да бъде низвергнат», то той «трябва да бъде низвергнат». Някои даже твърдят, че нарушаващият каноните клирик «вече не е клирик».
Неделя 5-та след Пасха, на Самарянката
„Ти би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива” (Ин. 4:10).
За човеците има сладко питие, има и горчиво, има солено, има и кисело; има слабо и силно питие; има вода жива, кладенчова и изворна, има стояща и течаща, речна и морска. Но всички те са веществени и хората ги пият или за да утолят жаждата си, или да задоволят вкуса си, или по навик, или поради нужда. И поради честата употреба хората привикват към едно или друго питие дотолкова, че някои дори отрова могат да приемат без да им навреди.
Как Христос устройва нашето спасение
Не се смущавай и не падай духом, когато гледаш неизказания Божий промисъл, който може да се види ясно както в Неговото действие, тъй и в допущението.
Неделя Четвърта след Пасха, на Разслабения. За надеждата отвъд всяка надежда
Всяка Четвърта неделя след Пасха ние четем за това, как Господ Иисус Христос изцелил разслабения до къпалнята наречена Витезда, което значи дом на милосърдието. Този човек страдал от много години, а Господ с едно само властно повеление: „стани, вземи одъра си и ходи”, го вдигнал и изцерил от болестта. Тази проява на силата на нашия Господ е за нас велико утешение, но и в поведението на разслабения виждаме немалко назидание.
Необходимост от вяра за спасението
Човек без вяра не може да бъде добър. Но той може да извършва добри постъпки.
Проповед за Неделя трета след Пасха на Мироносиците
На днешната неделя светата Църква чествува светите жени-мироносици, свети Йосиф Ариматейски и свети Никодим.
Всички те са герои на духа и на християнската вяра, достойни за удивление, похвала, прослава и подражание.
Относно неразумната ревност за вършене на „добри дела”
Пази се от помислите, които ти се представят като свети и разгарят неразумна ревност по тях – помисли, за които Господ иносказателно казва: „Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овча кожа, а отвътре са вълци грабители: по плодовете им ще ги познаете” (Мат. 7:15-16).
Неделя Първа след Пасха – Томина
В този неделен ден – втори след Пасха – спомняме явяването на възкръсналия Христос на Своите ученици – първом в отсъствието, а след това и в присъствието на апостол Тома; спомняме и неговото първоначално неверие, а след това и неговото уверяване в Христовото възкресение.
Протойерей Божидар Главев: „Липсата на покаяние е по-лоша от всякакви пандемии, кризи и войни.”
"Всяко следващо изпитание все повече отчуждава българите както от Бога, така и един от друг."
Интервю на Димчо Райков за „24 часа”
– От 25 години сте свещеник. Възприятията на хората към празника променят ли се според конюнктурата на времето?
– Зависи от хората. Ако самите хора се променят според конюнктурата на времето, то променят се съответно и възприятията им към празниците, както и възприятията им към света изобщо. Ако обаче имат здравата основа на нашата вяра, която е краеъгълния камък Христос – тогава нямат нито основание, нито право да се променят под въздействие на каквато и да било конюнктура или повик на времето.
Христос Воскресе!
"Да подраним в ранното утро и вместо миро песен да принесем на Владиката"
Да изпреварим днес изгрева на слънцето и още в дълбока нощ да побързаме на среща със Слънцето на правдата. Необикновена е днешната нощ! По-светла от деня тя осиява нашите души! Лъчите на Слънцето на мира освещават нас и цялата вселена, просвещавайки всички, които се притичват към Неговата светлина. Топлината, която се разлива от неговите лъчи, прониква във всички наши членове, изпълвайки с дълбок мир нашите души и давайки дори утихване на телесните болести. От тяхната топлина нашите скърби се разтапят и като с огън биват опалвани нашите страсти. Изчезват от нас враждата и ненавистта, забравят се обидите, не се усеща нищетата. Светът става друг в тази свята и единствена нощ!
Синаксар за Велики четвъртък
В светия Велики четвъртък божествените отци, които всичко добре са устроили, като са приели един след друг от светите Апостоли, са установили и са ни предали да спомним четири неща: свещеното умиване (на нозете), Тайната вечеря, сиреч установяването на тайнството св. Евхаристия, предаването на Господа и несправедливия съд над Него.
Слово за празника Неделя Вайя
Възпоменаваното днес събитие на тържествения Вход Господен в Йерусалим било, може да се каже, последното вразумяване за неразумната синагога. Иудейските началници отдавна си поставили за задача да предадат на смърт Господа. Но ето Той, смирено влизайки в Йерусалим на осле, потриса целия град и бива гръмогласно приветстван от всички, показвайки с това, че едно само Негово желание би било достатъчно, за да бъдат унищожени всички техни замисли, и че ако Той се предава на смърт, то се предава доброволно.
Слово на Благовещение на Пресвета Богородица
Тайнството, извършило се на днешния ден, привежда в изумление не само човешките, но и всички високи ангелски умове. Недоумяват и те, как безначалният, необятен, непристъпен Бог, снизходил до вид на раб и станал човек, без да престава да бъде Бог и без ни най-малко да намали Своята божествена слава!