Има ли пречка БПЦ да изрази становище по охраната на половата нравственост в проекта за нов Наказателен кодекс и какви конкретни предложения могат да се направят по него

В сайта на Народното събрание е публикуван текстът на проекта за нов Наказателен кодекс (тук). Вече започна и общественото му обсъждане. В проекта за нов НК прави впечатление даването на специална защита на хомосексуалната ориентация (един вид като особена ценност, която заслужава такава законодателна закрила) и забраняването на порнографията, но половинчато, както беше и досега (забранява се създаването на порнографски материали, но не и наблюдаването им, освен ако в тях има непълнолетни; забранява се разпространението на порнографски материали, но не и съхраняването им и излъчването им по телевизия и интернет).

Тези въпроси са от особено значение за духовно-нравствените устои на обществото и Църквата, която е призвана от Бога да бъде стълб и крепило на истината (1 Тим. 3:15). Затова тя не бива да гледа безмълвно постепенното легитимиране на содомския морал (тоест липсата на морал) в новото ни „европейско” законодателство.

Св. Иоан Кръстител открито изобличавал иудейския цар Ирод за престъпната му връзка с братовата му жена (Лк. 3:19; Мк. 6:18). Св. Теодор Студит открито обявил император Константин VІ за отлъчен от Църквата, понеже, отдаден на страстите, нехаел за Божия закон и като принудил жена си да приеме монашество се оженил за своя близка роднина. Тези Божии угодници не са се правели, че не виждат прелюбодействата на двамата царе, които са толкова по-пагубни предвид високото им обществено положение и примера, който дават държавните водачи на народа си. Не са се страхували, че Църквата може да пострада физически от властимащите, а са се боели да не пострада духовно-нравствено – защото лошият пример на водачите е заразителен за хората. Това се вижда от последиците на незаконния брак на цар Константин VІ:

„Св. патриарх Тарасий не пожелал да благослови незаконния брак, но се намерил свещеник, на име Йосиф, който венчал царя въпреки запрещението на патриарха. Колкото и да било беззаконно това дело, патриархът мълчал, боейки се да не навлече на Църквата нови бедствия. Това снизхождение имало гибелни последствия: мнозина започнали да подражават на примера на царя (к.а.). Войводите и придворните произволно се развеждали със жените си, затваряли ги в манастири и встъпвали в брак, без да държат сметка за роднинските връзки.”*

Видно е, че мълчанието на патриарха не донесло нищо добро.

Ние няма да коментираме мълчанието на Църквата в България по много въпроси (духовно прелюбодейство ли е икуменизмът, както и икуменическите проповеди след 1968 г., грях ли е нарушаването на Петровия пост, защо се извършват венчавки в съботен ден, при това без елементарно катехизиране на младоженците и т.н.). При положение обаче, че сега има възможност да се изрази становище по проекта за нов Наказателен кодекс, който тънко опитва да вмъкне содомския грях като нещо не само добро, но и заслужаващо специална наказателно-правна защита, наистина би било озадачаващо, ако духовните водачи не последват примера на св. Иоан Предтеча и св. Теодор Студит. Още повече, че сега те не са заплашени нито от смъртно наказание, нито от заточение.

Воините на този свят – големите медии, Българският Хелзински комитет, узаконителите на половата разпуснатост и безнравственост в ЕС и САЩ, апологетите на детеубийствата (наричани и у нас „аборти”), създателите и разпространителите на порнографската индустрия, и др., всички дружно работят за налагането на безбожния морал не само на Запад, но и в България. А сега вече са уредили и разписването в проекта за нов НК на специални текстове в угода на тази непристойна цел. Редно е и Христовите воини да се включат в битката.

Конкретни предложения по проекта

1. Думите „сексуална ориентация” да отпаднат от дефиницията на „защитен признак” в т.22 на Допълнителните разпоредби от Кодекса. В противен случай противоестествената, извратената сексуалност се приравнява на естествената, природосъобразната. Така се заличава границата между добро и зло в тази област – излиза, че държавата благоволи и към злото и към доброто. Това би било неморално и би било косвено насърчаване на разврата, който е катастрофален за държавността по принцип. Ако се тръгне по тази линия в законодателството, скоро може да се разреши и хора с противоестествена сексуална ориентация да осиновяват деца, което би било най-трагично с оглед нравственото възпитание на децата. Разликата между „сексуалната ориентация” и останалите признаци в дефиницията в т.22 е, че всички останали признаци са морално неутрални. Няма причина НК да се отказва да охранява морала в държавата.

2. В чл.178 към наказуемите деяния да се добави и съхраняването на порнографски материали, както и излъчването им по медия или информационна система или позволяването на излъчването. Отделно може да се задължат интернет доставчиците да ограничат достъпа на потребителите си до всякакви порнографски сайтове, както са задължени по Закона за хазарта да го правят по отношение на сайтове за хазарт, който държавата не може да обложи с данък. По този начин ще се допълни наказателно и административноправната защита на обществените отношения, свързани с половата нравственост. Защото каква полза да се забранява разпространенията на порнографски вестници и списания например, ако се позволява излъчването на порнографски материали по кабелна или сателитна телевизия или съхранението им или достъпването им в интернет от България? А и защо да се съхраняват предмети, за които е неприлично дори и да се говори, каква ценност представляват те? Те единствено водят до психични проблеми у зрителите (да не говорим за актьорите в такива филми) и оскотяване на съзнанието. Впрочем – по-лошо от оскотяване, защото дори и скотовете не вършат и не гледат порнографски представления.

3. Да се увеличи наказанието по чл.178. В противен случай борбата срещу масовото развращаване умовете на хората, и особено подрастващите (които в момента могат свободно да гледат подобни скверни филми, клипове и снимки в интернет и по телевизията и свободно могат да купуват такива вестници и списания) ще си остане на нулево ниво, както е в момента. А развращаването на умовете руши държавността. Защото замъглява разсъдъка. Който иска в държавата да има лесен достъп до порнографски материали, той иска разграждане нравствените устои на държавността, а не съзиждане.

4. В текста на чл. 180 „Който наблюдава порнографско представление, в което участва лице, ненавършило 18-годишна възраст, се наказва с лишаване от свобода до три години” да отпаднат думите „в което участва лице, ненавършило 18-годишна възраст”. Ако лицето е навършило 18 години, с какво порнографския материал става обществено неопасен, та да се отнема наказателно правната защита? С други думи как наблюдаването на порнографски представления съдейства за изграждането на половата нравственост и моралната сила на държавата? Очевидно, че не само не съдейства, но и пречи. Ако НК дава защита срещу замърсяването на водоеми и повреждането на имущество, то колко по-голяма защита заслужава да се даде срещу замърсяването и повреждането на душевността и умовете на хората? Редно е да се приложи правната логика при подкупа – отговорност носи и даващият и вземащият подкуп. Следователно както се забранява създаването на порнографски материали, така трябва да се забранява и наблюдаването им (но не само когато в тях участват непълнолетни, както е в момента, но и когато участват пълнолетни – възрастта на порноактора не прави материала морален, нито дори неутрален).

Тук посочихме само някои юридически аргументи за горните предложения, а богословските оставяме на българските архипастири, които молим да вземат отношение по проекта преди да е започнало гласуването на Наказателния кодекс в парламента.

* Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година.